Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камери заснеха шефката на Икономическа полиция в Пазарджик да краде от аптека
  • Новини

Камери заснеха шефката на Икономическа полиция в Пазарджик да краде от аптека

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
inknonmnono.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Началник – сектор “Икономическа полиция” в Пазарджик Неделка Преждарова е била засечена да взема козметичен продукт от аптека в града, без да го плати, пише TrafficNews. Тя била забелязана от служител на магазина да сваля опаковката на крем, а след това прибрала тубата в чантата си. Опаковката е била свалена, тъй като тя е маркирана с чип и при опит да се изнесе без продуктът да е платен, издава звуков сигнал.

От магазина подали сигнал, който стигнал до дирекция “Вътрешна сигурност”, които са документирали случая. Събрани са показания от служителите на дрогерията, свалени записите от охранителните камери. Доказателства са предадени на прокуратурата в , но се оказало, че там не могат да образуват досъдебно производство, заради ниската цена на стоката. Цената на крема била около 20 лева, които след разразилия се скандал, полицайката е платила.

Ръководството на Областната дирекция на полицията в Пазарджик е уведомено. За извършеното престъпление е докладвано и на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков. “По данни на Вътрешна сигурност има установено извършено престъпление от ръководен служител. В областната дирекция вече е образувано дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение”, коментира за TrafficNews шефът на пресцентъра на пазарджишката полиция Мирослав Стоянов.

Заради кражбата Преждарова вероятно ще загуби работата си и ще бъде уволнена дисциплининарно. Според запознати, тя внезапно е излязла в болнични.

Отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство е меко казано странен, тъй като обществената опасност предвид поста, който Преждарова заема, не е за пренебрегване. Ако държавното обвинение образува дело, макар и после да го прекрати или наложи административно наказание, това ще бъде отразено в досието на служителя. В другия случай на отказ, прокуратурата на практика я оневинява.

Шефката на Икономическа полиция е работила като учителка, но кариерата си в системата на МВР започва като дознател. След това става разузнавач. Докато Йордан Рогачев е начело на дирекцията в Пазарджик тя израства до началник отдел, а след това оглавява и сектора.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 21-годишна майка метна мъртвото си бебе в кофата с боклука и избяга
Next: Библиотекарка скри шапката на зрителите на Стани богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.