Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затаихме дъх: Току-що Столтенберг обяви решението на НАТО за защитата на България
  • Новини

Затаихме дъх: Току-що Столтенберг обяви решението на НАТО за защитата на България

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
sotlsltletne.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи обръщение по повод 18-ата годишнина от приемането на България в НАТО. Той благодари на страната ни за приноса за споделената сигурност, предаде БНТ. Ние ще защитаваме България и всеки сантиметър територия на съюзник, каза Столтенберг, предаде Стандарт.

“На днешния ден преди 18 години вашата страна стана член на нашия съюз и България оттогава неизменно е била отдаден съюзник. Благодарен съм за приноса на България към общата ни сигурност. Това важи и в не по-малка степен за региона на Черно море, който е от голямо стратегически значение за НАТО”, казва Столтенберг.

“България допринася и за изграждането на стабилност в Западните Балкани, по линия на мироопазващата мисия на НАТО в Косово. В София е разположен Щабен елемент за интегриране силите на НАТО като част от предното присъствие на НАТО”, казва още той.

“Българският приос е още по-значим в този решаващ момента за нашата сигурност. Войната на президента Путин в Украйна ежедневно носи смърт и разрушения, застрашавайки сигурността в Европа и поставяйки пред предизвикателство целия световен ред. Съюзниците в НАТО осъждат тази война и призовават Путин да я прекрати незабавно, да изтегли своите войски и да се обърне към дипломацията”, казва Столтенберг.

В отговор на тази нова реалност НАТО укрепва своите възпиращи и отбранителни способности. В момента има сили от стотици хиляди в състояние на повишена готовност на територията на Съюза. Налице е числен състав от 100 000 от САЩ в Европа и още 40 000 под прякото командване на НАТО, най-вече в източния фланг на Съюза, със силната подкрепа на въздушни и морски сили, както и противовъздушна отбрана.

Съюзниците са пратили войскови сили в Бюлгария. Испания е пратила бойни самолети “Юрофайтър”, а скоро и Нидерландия ще прати F-35, работейки рамо до рамо с българските ВВС. Създавате и многонационална бойна група на НАТО. Това е трансатлантическа солидарност в действие, с ясното послание, че всички сме единни.

Ние ще защитаваме България и всеки сантиметър територия на съюзник. Един за всички и всички за един. Усиленото ни присъствие е отбранително. Не за провокиране, а за предотвратяване на конфликт. За опазване на мира”, каза още Столтенберг.

Той призова България, както и всички съюзници, да инвестират най-малко 2% от БВП в отбрана.

“Зная, че мога да разчитам все така на ангажираността на България в НАТО в бъдеще”, заключи Столтенберг.

На 29 март 2004 г. България официално става член от НАТО.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Роман Абрамович е отровен?
Next: Всички затаиха дъх с надежда след преговорите в Истанбул, но от Белия дом ни поляха с ледения душ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.