Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затаихме дъх: Току-що Столтенберг обяви решението на НАТО за защитата на България
  • Новини

Затаихме дъх: Току-що Столтенберг обяви решението на НАТО за защитата на България

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
sotlsltletne.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи обръщение по повод 18-ата годишнина от приемането на България в НАТО. Той благодари на страната ни за приноса за споделената сигурност, предаде БНТ. Ние ще защитаваме България и всеки сантиметър територия на съюзник, каза Столтенберг, предаде Стандарт.

“На днешния ден преди 18 години вашата страна стана член на нашия съюз и България оттогава неизменно е била отдаден съюзник. Благодарен съм за приноса на България към общата ни сигурност. Това важи и в не по-малка степен за региона на Черно море, който е от голямо стратегически значение за НАТО”, казва Столтенберг.

“България допринася и за изграждането на стабилност в Западните Балкани, по линия на мироопазващата мисия на НАТО в Косово. В София е разположен Щабен елемент за интегриране силите на НАТО като част от предното присъствие на НАТО”, казва още той.

“Българският приос е още по-значим в този решаващ момента за нашата сигурност. Войната на президента Путин в Украйна ежедневно носи смърт и разрушения, застрашавайки сигурността в Европа и поставяйки пред предизвикателство целия световен ред. Съюзниците в НАТО осъждат тази война и призовават Путин да я прекрати незабавно, да изтегли своите войски и да се обърне към дипломацията”, казва Столтенберг.

В отговор на тази нова реалност НАТО укрепва своите възпиращи и отбранителни способности. В момента има сили от стотици хиляди в състояние на повишена готовност на територията на Съюза. Налице е числен състав от 100 000 от САЩ в Европа и още 40 000 под прякото командване на НАТО, най-вече в източния фланг на Съюза, със силната подкрепа на въздушни и морски сили, както и противовъздушна отбрана.

Съюзниците са пратили войскови сили в Бюлгария. Испания е пратила бойни самолети “Юрофайтър”, а скоро и Нидерландия ще прати F-35, работейки рамо до рамо с българските ВВС. Създавате и многонационална бойна група на НАТО. Това е трансатлантическа солидарност в действие, с ясното послание, че всички сме единни.

Ние ще защитаваме България и всеки сантиметър територия на съюзник. Един за всички и всички за един. Усиленото ни присъствие е отбранително. Не за провокиране, а за предотвратяване на конфликт. За опазване на мира”, каза още Столтенберг.

Той призова България, както и всички съюзници, да инвестират най-малко 2% от БВП в отбрана.

“Зная, че мога да разчитам все така на ангажираността на България в НАТО в бъдеще”, заключи Столтенберг.

На 29 март 2004 г. България официално става член от НАТО.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Роман Абрамович е отровен?
Next: Всички затаиха дъх с надежда след преговорите в Истанбул, но от Белия дом ни поляха с ледения душ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.