Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опитаха да застрелят Зеленски
  • Новини

Опитаха да застрелят Зеленски

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
znelnleknskn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили не спират опитите да убият украинския президент Владимир Зеленски, въпреки че публично отричат подобни планове. Алексей Арестович, съветник на ръководителя на президентската канцелария, е разказал за това пред „Би Би Си“.

Арестович твърди още, че той също е в първата петица на тези, които руската армия иска да „отстрани“.

„Четири пъти стреляха точно пред кабинета на президента. Според разузнавателната информация те все още се опитват да убият президента или някой от висшето военно и политическо ръководство“, казва Арестович.

Той смята, че руснаците няма да взривят президентския кабинет, а ще се опитат да убият украинския лидер по друг начин.

Алексей Арестович е заявил още в интервю за „Би Би Си“, че Украйна не може да назове загубите си до края на военните действия, въпреки че ги знае с „точност почти до човек“.

„Цифрите, разбира се, са налице. Зная ги с точност почти до човек, но няма да ги назова. До края на войната… Защото нито една армия в света не признава загубите си по време на войната“, казва Арестович.

Според него подобна информация може да помогне на врага да оцени ефективността на своите действия.

Мощен удар е нанесен по летище в Хмелницкия регион. На поразения обект са нанесени значителни щети. Това съобщи кметът на Староконстантинов Николай Мелничук.

„Нападението (в Староконстантинов – бел. ред.) беше много сериозно и причини осезаеми щети. Няма жертви“, пише той.

Кметът уточнява, че ударът по авиобазата е унищожил всички налични запаси от горива и смазочни материали в Хмелницкия регион.

„Мощният удар по авиобазата Старокостантинов „унищожи всичките ни налични запаси от горива и смазочни материали, които бяхме събрали с много мъка като стратегически резерв“, пише той в мрежата.

Ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Тод Уолтърс е заявил, че американското разузнаване може би е надценило възможностите на руските сили и е подценило отбранителните способности на Украйна.

Той е казал това по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ, съобщава CNN.

Запитан от сенатор Роджър Уикър дали генералът предполага, че има „пропуски“ в разузнаването, които са накарали САЩ да надценят Русия и да подценят Украйна, Уолтърс отговаря утвърдително.

„Възможно е, и както винаги сме правили в миналото, когато кризата приключи, да направим цялостен окончателен преглед във всички области и във всички отдели и да открием къде сме сгрешили“, казва генералът.

Той също така отбелязва, че според него украинските сили са способни да спрат руснаците на изток.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Останете си вкъщи. Утре ни връхлита нещо страшно от космоса
Next: Няма примирие! Русия извъртя страшен номер на Украйна. Удрят още по-силно

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.