Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество
  • Новини

Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
dmititiri.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Когато крадците са отворили колата, са видели вътре детска количка, детско столче и вещи. Как не разбраха, че ние не сме дошли просто на почивка”, пита се Бабенко

Джип на семейство от Запорожие е откраднат от паркинг пред хотел в Несебър

Активизираха ли се автоджамбазите по Черноморието заради множеството луксозни автомобили с украинска регистрация у нас? Отговорите търси NOVA

След откраднат автомобил във Варна, сега бежанци от Украйна останаха без джипа си, който е откраднат от паркинг пред хотел в Несебър.

Дмитри напуска Запорожие заедно със съпругата си, 10 месечната си дъщеричка Алина и родителите си. С личния си автомобил тръгва към България, защото знаел, че тук е спокойно за бежанците. Само ден след като се е настанява в Несебър, джипът му е откраднат.

„Ние сме бежанци от Украйна. Дойдохме в България и се установихме в хотел. Просто оставихме колата на паркинга и сутринта когато се събудихме, колата вече я нямаше”, разказва Дмитри Бабенко.

Той сигнализира на полицията незабавно, а от хотелът му съдействат с кадри от видеонаблюдението. Виждало се само как тъмна фигура приближава джипа и как машината потегля.

„Тук съм за първи път. Дойдохме по съвет на познат, който каза, че тук има места и можем да бъдем приети”, разказва Дмитри.

В автомобила обаче останали почти всичките им дрехи, както и багаж на родителите му.

Александър Бабенко, бащата на Дмитри, споделя, че единствените дрехи са тези на гърба му. С джипа изчезнали и вещи на детето.

„Когато крадците са отворили колата, са видели вътре детска количка, детско столче и вещи. Как не разбраха, че ние не сме дошли просто на почивка”, пита Александър.

Днес Дмитри и баща му посетиха Бургас с автобус, за да потърсят съдействие и от областния управител. Макар вече да бе загубил надежда.

„Има съмнения, че може да е вече откарана към Турция, а после продадена към Сирия и няма да я намерим. Затова ако полицията действа бързо, можем да я намерим преди да е изчезнала напълно. Ще видим, може грабителите да ни я върнат за откуп или губернатора да ни съдейства по издирването. Сега написахме заявление”, заяви Дмитри.

Той допуска, че автомобилът му може да е скрит в нечий гараж или вече да е разглобена на части.

„Колата не е нова, тя е 12-годишна, но разбирате ли това е цялото ни имущество сега”, казва Дмитри.

Украинецът се обърна и към крадците

„Ако у тях има малко съжаление към хората, нищо не ни оставиха”, казва Дмитри.

Наличието на хиляди луксозни автомобили без застраховки, аларми и никаква защита у нас очевидно активизираха крадците на коли. Полицията вече е предприела мерки.

„Естествено, че въпросните превозни средства, особено по-луксозните, ще бъдат най-вероятно обект на престъпно посегателство. За тази цел освен чисто превантивните явни мерки, които сме предприели – а това е обход на местата, където има концентриране, както на украински граждани, така и на моторни превозни средства, особено по-скъпите, работим с криминалния контингент. Имаме и други мероприятия, които сме планирали и идеята ни е да ограничим до максимална степен възможността точно за този тип престъпни деяния”, заяви гл.комисар Калоян Калоянов, директор на ОД на МВР Бургас.

Освен кражба на автомобили вече са регистрирани и случаи на откраднати регистрационни табели на украински коли.

„Имаме три случая такива, включително и случай, в които самите украински граждани сами са си ги свалили. Така че всеки случай се изяснява за себе си”, обясни гл.комисар Калоян Калоянов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Байдън: Не ме интересува какво мисли Путин, той не може да остане на власт
Next: Мъж преби жена си в София, острига ѝ косата и я заплаши: Ще те убия и детето ни ще остане без родители

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.