Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Джулюница – селото без безработица и престъпност, в което живеят почти 2000 души
  • Новини

Джулюница – селото без безработица и престъпност, в което живеят почти 2000 души

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
djulnicicai.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

ЛИПСАТА НА ПРЕПИТАНИЕ Е ПРОБЛЕМ ЗА ПОВЕЧЕТО СЕЛА У НАС, КОЙТО ОБАЧЕ НЕ Е ВАЛИДЕН ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА ДЖУЛЮНИЦА. В малкото населено място няма безработица и дори се изпитва глад за работна ръка. Това увери кметът Мариан Точев, който от 2014 г. управлява Джулюница. По думите му в селото има голям избор на поминък и привлича хора от съседни райони, които изкарват прехраната си именно там. Управникът се похвали, че в последните години доста джулюнчани, тръгнали да търсят късмета си в други градове и държави в миналото, сега са се върнали обратно в родното място. С голям ентусиазъм се установяват в наследствени имоти и дори инвестират спечеленото в собствен бизнес в селото, разбра Е-новини.

„Почти 2000 души живеят в Джулюница. Няма безработица и всеки, който иска да работи, веднага може да си намери препитание. Имаме цех към военния завод „Аркус“, в който се правят заготовки на материали, и в него се трудят около 200 души. Много от тях са от нашето село, но има и такива, които идват от Кесарево, Горско Ново село, Добри дял и т.н.“, сподели Точев.

Разказва, че глад за труженици има и в оранжериите, където почти ежедневно стопани му се оплакват, че търсят кой да се грижи за продукцията. По-занижено е търсенето на кадри от арендаторите, защото агропроцесът е почти изцяло механизиран.

„Консервният завод затвори врати преди година и сега е в покупко-продажба на сградите. Очакваме отново да възобнови дейност, но не е ясно какво ще се произвежда там. Не съм се срещал с новия собственик. Живот и здраве, надяваме се, че отново ще стартира и това ще даде по-голям избор на хората да изберат къде да работят“, заяви кметът.

Пазара в ДжулуюницаДопълва, че в Джулюница продължава да функционира и Държавният горски разсадник, в който се произвеждат стотици хиляди фиданки.

БЕЗСПОРНО ОБАЧЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ГОРДОСТ ЗА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО ОСТАВА КУЛТОВИЯТ НЕДЕЛЕН ПАЗАР, който се е превърнал в емблема на селото.

„Пазарът е толкова голям, че го изтърваме от контрол. От сутринта до обяд в неделя селото става непроходимо. Други години не е имало такъв интерес като сега, след разпускането на противоепидемичните мерки. Тържището вече обхваща не само главната улица, но и страничните. Над 2000 гости от цялата страна идват, а на сергиите се продава абсолютно всичко, което си помисли човек – плодове и зеленчуци, битови стоки, дрехи, сувенири – всичко!“, разказва Точев.

И макар посещаемостта рязко да е нараснала, в селото няма никаква престъпност. Кметът увери, че от години там няма нито една кражба или друго престъпление, за което да са търсили съдействие от полицията. Според него това също допринася за желанието на много хора да се преместят да живеят постоянно в Джулюница. Доказателство за положителната тенденция е фактът, че за по-малко от 5 години в малкото населено място са продадени около 20 къщи.

„Имаме три семейства от Великобритания от 6 години, естонец и други чужденци. Имотите вървят за около 20 000 – 30 000 лв., като основно се търгуват наследствени къщи. Част от новозаселилите се ги ползват за почивка през уикендите. Доста хора се върнаха обратно да живеят в селото и да инвестират – като например едно момче, което работеше в чужбина, върна се и направи супермаркет в центъра“, посочи управникът.

Неделен пазар ДжулюницаВ малкото населено място има лекар, стоматолог, детска градина, училище до X клас, църква, питейни заведения, поща, два големи шадравана с художествено осветление, паркове, стадион и собствен футболен отбор. В момента тече подмяна на 50 процента от съдовете за смет.

НЕ ВСИЧКО ОБАЧЕ Е РОЗОВО. КАКТО НАВСЯКЪДЕ, И ТУК ИМА ПРОБЛЕМИ. Неволи за жителите създава липсата на асфалтирани пътища и амортизираната ВиК мрежа. Надяват се Община Лясковец да спечели финансиране за реализиране на проекти, с които да се направи необходимото и в двете направления.

„Радваме се на спокойствие в селото. Случва се с дни никой да не дойде в кметството, за да търси съдействие за решаване на някакъв проблем“, допълни кметът.

Галина ГЕОРГИЕВА / БОРБА

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Корнелия Нинова: Десислава Атанасова лъже
Next: Зловещо! Случайни минувачи откриха разкъсаното тяло на емблематична фигура

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.