Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Джулюница – селото без безработица и престъпност, в което живеят почти 2000 души
  • Новини

Джулюница – селото без безработица и престъпност, в което живеят почти 2000 души

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
djulnicicai.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

ЛИПСАТА НА ПРЕПИТАНИЕ Е ПРОБЛЕМ ЗА ПОВЕЧЕТО СЕЛА У НАС, КОЙТО ОБАЧЕ НЕ Е ВАЛИДЕН ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА ДЖУЛЮНИЦА. В малкото населено място няма безработица и дори се изпитва глад за работна ръка. Това увери кметът Мариан Точев, който от 2014 г. управлява Джулюница. По думите му в селото има голям избор на поминък и привлича хора от съседни райони, които изкарват прехраната си именно там. Управникът се похвали, че в последните години доста джулюнчани, тръгнали да търсят късмета си в други градове и държави в миналото, сега са се върнали обратно в родното място. С голям ентусиазъм се установяват в наследствени имоти и дори инвестират спечеленото в собствен бизнес в селото, разбра Е-новини.

„Почти 2000 души живеят в Джулюница. Няма безработица и всеки, който иска да работи, веднага може да си намери препитание. Имаме цех към военния завод „Аркус“, в който се правят заготовки на материали, и в него се трудят около 200 души. Много от тях са от нашето село, но има и такива, които идват от Кесарево, Горско Ново село, Добри дял и т.н.“, сподели Точев.

Разказва, че глад за труженици има и в оранжериите, където почти ежедневно стопани му се оплакват, че търсят кой да се грижи за продукцията. По-занижено е търсенето на кадри от арендаторите, защото агропроцесът е почти изцяло механизиран.

„Консервният завод затвори врати преди година и сега е в покупко-продажба на сградите. Очакваме отново да възобнови дейност, но не е ясно какво ще се произвежда там. Не съм се срещал с новия собственик. Живот и здраве, надяваме се, че отново ще стартира и това ще даде по-голям избор на хората да изберат къде да работят“, заяви кметът.

Пазара в ДжулуюницаДопълва, че в Джулюница продължава да функционира и Държавният горски разсадник, в който се произвеждат стотици хиляди фиданки.

БЕЗСПОРНО ОБАЧЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ГОРДОСТ ЗА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО ОСТАВА КУЛТОВИЯТ НЕДЕЛЕН ПАЗАР, който се е превърнал в емблема на селото.

„Пазарът е толкова голям, че го изтърваме от контрол. От сутринта до обяд в неделя селото става непроходимо. Други години не е имало такъв интерес като сега, след разпускането на противоепидемичните мерки. Тържището вече обхваща не само главната улица, но и страничните. Над 2000 гости от цялата страна идват, а на сергиите се продава абсолютно всичко, което си помисли човек – плодове и зеленчуци, битови стоки, дрехи, сувенири – всичко!“, разказва Точев.

И макар посещаемостта рязко да е нараснала, в селото няма никаква престъпност. Кметът увери, че от години там няма нито една кражба или друго престъпление, за което да са търсили съдействие от полицията. Според него това също допринася за желанието на много хора да се преместят да живеят постоянно в Джулюница. Доказателство за положителната тенденция е фактът, че за по-малко от 5 години в малкото населено място са продадени около 20 къщи.

„Имаме три семейства от Великобритания от 6 години, естонец и други чужденци. Имотите вървят за около 20 000 – 30 000 лв., като основно се търгуват наследствени къщи. Част от новозаселилите се ги ползват за почивка през уикендите. Доста хора се върнаха обратно да живеят в селото и да инвестират – като например едно момче, което работеше в чужбина, върна се и направи супермаркет в центъра“, посочи управникът.

Неделен пазар ДжулюницаВ малкото населено място има лекар, стоматолог, детска градина, училище до X клас, църква, питейни заведения, поща, два големи шадравана с художествено осветление, паркове, стадион и собствен футболен отбор. В момента тече подмяна на 50 процента от съдовете за смет.

НЕ ВСИЧКО ОБАЧЕ Е РОЗОВО. КАКТО НАВСЯКЪДЕ, И ТУК ИМА ПРОБЛЕМИ. Неволи за жителите създава липсата на асфалтирани пътища и амортизираната ВиК мрежа. Надяват се Община Лясковец да спечели финансиране за реализиране на проекти, с които да се направи необходимото и в двете направления.

„Радваме се на спокойствие в селото. Случва се с дни никой да не дойде в кметството, за да търси съдействие за решаване на някакъв проблем“, допълни кметът.

Галина ГЕОРГИЕВА / БОРБА

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Корнелия Нинова: Десислава Атанасова лъже
Next: Зловещо! Случайни минувачи откриха разкъсаното тяло на емблематична фигура

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.