Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев посече Асен Василев и предупреди за наближаващ проблем за всички българи
  • Новини

Радев посече Асен Василев и предупреди за наближаващ проблем за всички българи

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
kirarlalredev.jpg

Искам да изразя своята признателност. Изключително важно е да го има този център и тези високоподготвени хора. За съжаление, подготовката на нашите деца за действия в случай на кризи бе доста занемарено. Това каза президентът Румен Радев след среща с ученици на полигона в Панчарево.

Той коментира падането на мораториума на цените на тока:

„Знаете, че мораториумът беше необходимо време за анализи и разчети. Редно би било накрая на този мораториум да има ясно решение за действие, а не сега да ме питате какво да се прави.

Очаквам, че правителството ще вземе мерки в най-скоро време, така че тези кризи и фактори да направят така че всички промени с цените на електроенергията да бъдат поносими за българите.

Виждате в другите държави какво правят, за да защитят гражданите си. Нещо, за което не се говори, но наближава – излизането на битовите потребители на свободния пазар. Досега България е единствената страна, която е защитена. Искам час по-скоро да видя каква е визията на управляващите за решението на този проблем. Надявам се да не е бързо и без подготовка, както беше преди две години“, каза Радев.

Попитан как оценява кабинета „Петков“, той каза: „Както знаете, кризите са много и се застъпват. Изключително тежки са, а факторите са много. Още на консултациите за съставяне на кабинета споделих, че който има амбициите да управлява, трябва да го прави и в условия на кризи. Очаквам управление с видим ефект за ефикасна политика“.

Според президента ДАНС има здрава имунна система и мисля, че „работят активно, за да не се допуснат шпионски дейности у нас“.

„С Оливър Вархей извървяхме един път на осъзнаване, че има проблем и трябва да бъдат предприети ясни конкретни действия за решаване на правата на македонските българи, за изкореняване на езика на омразата, подновяване на учебници, така че да не се възпитават децата им в духа на омразата.

Той сподели, че тези проблеми вече се осъзнават и се превръщат все повече в ангажимент на Европейския съюз (ЕС). Въпросът е с какви механизми и инструменти да се гарантира защитата на нашите интереси. Очаквам българското правителство да защити това по категоричен начин„, каза Радев.

„Неслучайно на всички европейски лидери обръщах непрекъснато внимание и повтарях да се следи какво става с преброяването, защото при нас постъпват много сигнали за безправие на македонските българи, които не смеят да заявят открито, че са такива, а тук 120 хиляди имат документ за самоличност. Трябва да получим ясни гаранции за защита на нашия интерес“, допълни държавният глава.

На въпрос дали трябва да изпратим оръжия на Украйна, както ГЕРБ искат, президентът категорично заяви: „Вие знаете ли с какви боеприпаси разполага армията ни? Тези хора трябваше през тези години, които управляваха, да направят така че да има какво да дадем. Сега и да искаме няма какво да дадем на Украйна„.

Той попари и твърденията на финансовият министър Асен Василев, че България е готова да спре руските доставки на газ.

„Да се твърди в държавата с най-бедното по отношение на енергийна сигурност население трябва да спре доставките на газ… Да преобърнем схемата и дори да плащаме по-скъпо. За мен това е недопустимо“, каза държавният глава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Властта се разпада! Разпъват палатки под прозорците на Асен Василев
Next: Столичани бият тревога: Танкове ли реват в столичния парк Заимов?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.