Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Биляна Гавазова бременна с второ? Водещата напуснала заради второ бебе
  • Новини

Биляна Гавазова бременна с второ? Водещата напуснала заради второ бебе

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
bbiqblqlnlanan.jpeg

Бременност е сред причините Биляна Гавазова да напусне Би Ти Ви след 11 години стаж там, коментират нейни близки. 41-годишната журналистка обяви, че се оттегля доброволно от медията след като в продължение на 3 седмици подозрително отсъстваше от екрана.

Първо бе в предварително уговорен отпуск, после със семейството й изкараха Ковид, а тъкмо когато се очакваше да се върне в сутрешния блок, от телевизията разкриха, че Гавазова вече няма да е част от екипа.

Няколко дни по-късно самата тя направи изявление в социалните си мрежи. „Обичам и Благодаря! Това са думите, които искам да споделя най-силно с вас в този момент….

Благодаря за подкрепата, за грижата, за търпението в изминалите дни. И затова, че ме наричахте “добър човек”…Дано е така!

Обичам семейството си. Обичам изгревите…. и ценя всеки един ден от изминалите над 11 години в БТВ! В края на една глава се сетих за “началото” на тази доста вълнуваща история. За хората, които първи повярваха в мен и ми подадоха ръка. Колко важно е да получиш ШАНС, ВЪЗМОЖНОСТ и ДОВЕРИЕ…

Учих се от най-добрите. И пак ще кажа Благодаря! Обичам истината, затова ще бъда честна с вас… Тръгвам си сама и по собствено желание от “Тази сутрин”. Решението ми не беше лесно и не е емоционално…..

Причините?! Имам нужда от промяна, от нови хоризонти и от още изгреви, които да ме вдъхновяват за НОВОТО… Важно е човек да работи с цялото си сърце и от сърце, защото журналистиката е свобода и призвание. Вярвам в това! В тези над 4000 дни и над 96 360 часа в нюзрума на БТВ създадох приятелства, натрупах чудесни спомени и научих своите малки уроци. Благодаря за всяка секунда ефирно време и за шанса да бъда полезна с моето второ дете, рубриката “Чети етикета”.

Продължавам да следвам своя собствен път! Пожелавам успех на целия екип на БТВ и на “Тази сутрин” по БТВ. Златимир Йочев, вярвам в теб!“, написа Биляна.

Нейни колеги и приятели намекнаха обаче, че всъщност й предстоят щастливи моменти след драматична професионална рокада, а именно, че ще стане майка за втори път. Години наред тя имаше негласна забрана да ражда, за която Гавазова разкри в предаването „Търси се”. „Практически е невъзможно да забременея в момента. Взела съм съответните мерки”, сподели откровено тогава Биляна, попитана дали с мъжа й Теодор работят за още едно бебе, пише “Ретро”.

Причина за ембаргото, което било наложено на Гавазова от началниците й, били честите отсъствия и неспособността да се справя с възложената й работа. Понеже Биляна съчетавала работата с грижите около сина си и въртенето на домакинството, често изнемогвала и се появявала в медията тотално изтощена. Шефовете гледали да щадят журналистката, но колетите й протестирали, че също имали деца и не се ползвали с такива привилегии.

Често срещано е в договорите на тв водещите дори да има клаузи, които им забраняват да излизат в майчинство за определен период. Гавазова е вече на 41 години и няма още много време да стане майка повторно. Тя е майка на един син Александър, който ще навърши 7 години през идния май и наесен ще е първолак. Той е плoд на любовта й с нейния партньор – бизнесменът Тодор Христов, с когото се венчаха тайно миналата година след дълги години съвместен живот на семейни начала. Веднага след като напусна Би Ти Ви двамата с него заминаха на романтична почивка в Барселона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям пожар бушува в Бургас, силният вятър разпространява със страшна сила
Next: Милен Велчев: Путин не може да си позволи да спре газта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.