Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Военният министър съобщи съдбовно решение за България
  • Новини

Военният министър съобщи съдбовно решение за България

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
vooneoenemnist.jpg

Със или без забавянето на F-16, положението във ВВС е критично

Това заяви военният министър след срещата на НАТО

Дали със забавянето на американските изтребители или без него, положението във ВВС е критично. Затова ще ни се наложи да работим с нашите съюзници. Това заяви военният министър Драгомир Заков след срещата на НАТО, пище Dariknews.bg.

„Там решенията са отлагани доста дълго време, затова сега сме в ситуацията, в която трябва да се взимат бързи и отговорни решения. Те не винаги са най-популярните и не носят гласове. Обаче тези решения са важни за сигурността на България и на българските граждани, както и сигурността на пилотите. Ще ни е трудно да поддържаме способностите си, тъй като Русия, Украйна, Беларус очевидно не са опции. Ще трябва да работим с нашите съюзници, без това няма да стане”, категоричен е министърът.

По думите му това не касае само ВВС, но и сухопътни войски и в някаква степен и ВМС.

„Няма как да запълним дефицитите си без да работим с нашите съюзници, включително на българска територия. В дългосрочен план обаче България от консуматор на сигурност трябва да се превърне в доставчик на такава. Тоест да развием способностите си заедно с нашите съюзници, за да постигнем ниво, в което България сама да подсигурява своята сигурност в рамките на колективната отбрана“, посочи още той.

Министър Заков не изключи страната ни да поиска засилване на присъствието в случай на задълбочаване на конфликта.

„Нищо не е изключено. Кризата ако се развие и заплаши директно България има разписани мерки за сериозно присъствие на територията ни, което ще е в интерес и на българските граждани, за да се чувстват сигурни. Към момента това, което правим е бойната група, която се води от България и е под контрола на главнокомандващия на силите на НАТО в Европа. В нея има мултинационален елемент“, посочи министърът на отбраната.

Той добави още, че има заявки за включване към бойната група от редица държави, които скоро ще бъдат оповестени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такава опашка Бургас не помни, от сутринта се редяха за
Next: Гледката е като филм на ужасите: Ето как е убита горката възрастна жена в Горна Оряховица

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.