Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грабежи, разстрел, изнасилване: Страшните престъпления на руските военни в Украйна, за които новините още мълчат
  • Новини

Грабежи, разстрел, изнасилване: Страшните престъпления на руските военни в Украйна, за които новините още мълчат

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
rursksiivoveonon.jpg

Правозащитната организация Human Rights Watch e документирала няколко случая, при които руски военни сили са извършили нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна.

Сред тях са случай на многократно изнасилване; два случая на съкратена екзекуция, единият от които – на шестима мъже, а другият – на един човек, както и случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март.

Войници са били замесени и в грабеж на цивилни имоти, от които е отнета храна, дрехи и дърва за огрев.

Извършилите тези злоупотреби са отговорни за военни престъпления, посочват от организацията.

Случаите, които документирахме, представляват неописуема, умишлена жестокост и насилие срещу украински цивилни, заяви Хю Уилямсън, директор на Human Rights Watch за Европа и Централна Азия. Изнасилванията, убийствата и други насилствени действия срещу хора, задържани от руските сили, трябва да бъдат разследвани като военни престъпления, категоричен бе той.

Организацията е интервюирала лично или по телефона десет души, включително свидетели, жертви и местни жители на окупираните от Русия територии. Някои от хората са поискали да бъдат споменавани само със собствените си имена или с псевдоним за своя безопасност.

На 4 март в Буча, на около 30 километра северозападно от Киев, са руските сили са събрали петима мъже и са екзекутирали един от тях. Свидетел разказа на организацията, че войниците принудили петимата мъже да коленичат встрани от пътя, издърпали тениските им през главите и застреляли един от мъжете в тила. „Той падна, а жените (присъстващи на екзекуцията) крещяха“, разказа свидетелят.

Руските сили в село Стари Биков, Черниговска област, заловиха най-малко шестима мъже на 27 февруари и по-късно ги екзекутираха, твърди майката на един от убитите, която е присъствала, когато синът й и друг мъж са били задържани и е видяла мъртвите тела на шестимата.

60-годишен мъж разказа пред Human Rights Watch, че на 4 март руски войник заплашил да екзекутира него и сина му в Забуча, село северозападно от Киев, след като претърсил дома им и намерил ловна пушка и бензин в задния двор. Друг войник се намеси, за да му попречи да ни убие, обясни мъжът.

На 6 март руски войници в село Ворзел, на около 50 километра северозападно от Киев, са хвърлили димна граната в мазе, след което са застреляли жена и 14-годишно дете, щом те излезли от мазето, където са се укривали. Мъж, който е бил в същото мазе, когато жената е починала от раните си два дни по-късно, предостави информацията на Human Rights Watch. Детето е починало на място.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникално от София! Жена катастрофира, излезе и потъна в бетон
Next: Картината Тайната вечеря символизира зодиите-Ето коя зодия е Юда, предателят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.