Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви
  • Новини

БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
baipavelilievi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На 84 години почина Павел Найденов, бащата на Илия Павлов. Това съобщи бившия зам.-председател на “Мултигруп” Георги Петков.

В началото на годината Найденов е получил инсулт. След това се е заразил с Ковид-19. Близките му са го настанили в хоспис, до последно се е налагало да му се дава кислород, информира БГНЕС.

Синът на Найденов – Илия Павлов е една от най-известните фигури от времето на т.нар. “преход”. Той е бивш борец и републикански шампион, както и бизнесмен със силно влияние в политическия живот на страната по онова време. Илия Павлов бе основател и собственик на известната корпорация “Мултигруп”, а същото така в началото на века бе сочен като един от най-богатите българи. През ноември 2002 г. полското списание “Wprost” оцени неговото състояние на 1,5 млрд. долара. Няколко месеца по-късно Павлов беше застрелян от снайперист пред офиса на “Мултигруп” в столицата.

Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага. Бях чул, че на някои дал, на друг не е. На някои дал, пък си ги търси

Преди смъртта си, Павел Найденов направи взривяващи разкрития в предаването “Офанзива” по Нова:

Илия Павлов беше създал доверие в нацията, а не в конкуренцията. Теглеше кредит, плащаше го. Даваше добри заплати на работниците си. Това заяви бащата на Илия Павлов – Павел Найденов.

На въпрос кои политици най-често са идвали при Илия Павлов Павел отвърна, че много са минавали от там. “Това е нещо редовно. Най-често от него искаха приятелство. Те са искали да почерпят опит от него или да се възползват от него”, заяви Найденов.

“Хората, които се занимават с бизнес и искат развитие и работят почетено, разбира се, ще имат растеж”, коментира той.

На въпрос кое е първото яйцето или кокошката – демек бизнесменът или политикът, Найденов заяви, че това е политикът.

“ДС може да е увреждала нечии интереси, а другаде може и да е помогнала. Там имаше компетентни хора, които активно участват в бизнеса и в стопанския живот”, разкри той.

“От политиците някои се включваха много активно да защитават работници и работодатели. Като такива например мога да кажа Андрей Луканов. Той беше просветен и знаеше кога кой и къде да пипа”, заяви Найденов.

“Илия казваше “Г-н Луканов, сега аз карам влака””, спомня си Найденов.

“Аз давам вечеря в Бистрица. Имахме ресторант там. Бяха дошли руснаците, както и други хора, там на вечеря. Аз движих нещата. Опа, по едно време се показва и Андрей Луканов и то най-неканен. За него нямаше място. Аз станах и той седна на моето място. Тогава никой не стана да го поздрави. Руснаците не му обърнаха внимание”, каза той.

“Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага. Бях чул, че на някои дал, на друг не е. На някои дал, пък си ги търси. Той даваше куфарче и вътре пишеше какво трябва да се направи. Той търсеше милиони. Не знам колко точно”, призна Найденов.

По думите му Илия Павлов също е раздал доста пари.

“Васил Илиев беше много интелигентен. По-умен беше от Жоро. Васил не се конфронтираше, подхождаше умно”, спомня си Найденов.

“Васил не беше зъл. Беше интелигентно момче. Отиваше си към офиса, на ъгъла го причакаха и застреляха”, добави той.

Найденов призна, че не знае с какви пари е разполагал синът му, но е бил почтен и се е разплащал точно винаги с всички.

“Жоро Илиев миличкият беше зъл и глупав. Той веднага започна да търси под вола теле. Не беше достатъчно интелигентен. С него винаги имаше два бодигарда с автомати”, каза той.

“Имах едно заведение и си изпълнявам задълженията по договора. Той по едно време започна да идва там и вика: “Бай Павеле, ще ми го дадеш”. Казах му какви са ми задълженията и, че ако ми ги плати, може да го вземе. Дадох му го. Отидох след време да си взимам неща и да си търся парите за заведението. Намерих го Жоро и му викам “Ей, борчлия, какво става бре”, а той се обърна към охраната си, те да ми ги дадат”, спомня си Найденов.

По думите му Жоро Илиев е бил глупав и не е формирал печалби.

Той призна, че може да е имало руски чадър върху Илия Павлов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това
Next: Най-страховитият конфликт се разгръща: Путин се изправя директно срещу Борис Джонсън

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.