Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред
  • Новини

Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
arrchwrimer.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Десетки трупове по улиците след безразборна стрелба – кадрите от град Буча край Киев са наистина ужасяващи. Жертва на руснаците станаха цивилни граждани, казват местни жители.

Киев и околностите му са отново под контрола на украинците. След като руските части се изтеглиха от предградията на столицата, украинските войници претърсват селищата, останали блокирани в продължение на седмици.

Мащабът на пораженията се вижда във филмовия материал, разпространен от информационните агенции. Улиците на Буча, западно от Киев, са осеяни с трупове – цивилни граждани, по които руските войници очевидно са стреляли безразборно.

Така казват местните жители, укривали се в мазетата на домовете си. “Тези хора излязоха навън и просто бяха ликвидирани”, разказва един очевидец и допълва, че в съседното населено място било “още по-зле”. “Просто стреляха, без да задават въпроси.”

Бербок: “Кадрите от Буча са непоносими”

Германската външна министърка Аналена Бербок обяви, че на Русия ще бъдат наложени по-тежки санкции, а на украинската армия ще бъдат предоставени още помощи. Кадрите, свидетелстващи за “безогледно насилие” в Буча след изтеглянето на руските части са “непоносими”, написа Бербок в Туитър.

“На виновните за тези военни престъпления трябва да бъде потърсена отговорност. Ще засилим санкциите срещу Русия и ще окажем още по-голяма помощ на Украйна за нейната отбрана”, изтъкна Бербок.

Мнозина искат да се завърнат по домовете си

Представители на Международния червен кръст са в Буча и в съседния град Ирпен, за да подпомогнат местните хора с храни и медикаменти. “Имаше ожесточени боеве. Ние искаме да раздаваме храна, виждаме каква е хуманитарната ситуация. Предполагаме, че от съдействие имат нужда към 3500 души”, казва доброволката Альона.

Съобщението, че градовете около Киев са отново под украински контрол, доведе до увеличаване на притока на завръщащи се бежанци през полско-украинската граница. Украинският президент Володимир Зеленски обаче предупреди хората да не идват твърде рано в освободените градове. Руските части са поставили навсякъде мини, които първо трябва да бъдат отстранени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството
Next: Дори и не предполагаме: Премиерът на Полша разкри истинската цел на Путин и етап 2 от плана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.