Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред
  • Новини

Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
arrchwrimer.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Десетки трупове по улиците след безразборна стрелба – кадрите от град Буча край Киев са наистина ужасяващи. Жертва на руснаците станаха цивилни граждани, казват местни жители.

Киев и околностите му са отново под контрола на украинците. След като руските части се изтеглиха от предградията на столицата, украинските войници претърсват селищата, останали блокирани в продължение на седмици.

Мащабът на пораженията се вижда във филмовия материал, разпространен от информационните агенции. Улиците на Буча, западно от Киев, са осеяни с трупове – цивилни граждани, по които руските войници очевидно са стреляли безразборно.

Така казват местните жители, укривали се в мазетата на домовете си. “Тези хора излязоха навън и просто бяха ликвидирани”, разказва един очевидец и допълва, че в съседното населено място било “още по-зле”. “Просто стреляха, без да задават въпроси.”

Бербок: “Кадрите от Буча са непоносими”

Германската външна министърка Аналена Бербок обяви, че на Русия ще бъдат наложени по-тежки санкции, а на украинската армия ще бъдат предоставени още помощи. Кадрите, свидетелстващи за “безогледно насилие” в Буча след изтеглянето на руските части са “непоносими”, написа Бербок в Туитър.

“На виновните за тези военни престъпления трябва да бъде потърсена отговорност. Ще засилим санкциите срещу Русия и ще окажем още по-голяма помощ на Украйна за нейната отбрана”, изтъкна Бербок.

Мнозина искат да се завърнат по домовете си

Представители на Международния червен кръст са в Буча и в съседния град Ирпен, за да подпомогнат местните хора с храни и медикаменти. “Имаше ожесточени боеве. Ние искаме да раздаваме храна, виждаме каква е хуманитарната ситуация. Предполагаме, че от съдействие имат нужда към 3500 души”, казва доброволката Альона.

Съобщението, че градовете около Киев са отново под украински контрол, доведе до увеличаване на притока на завръщащи се бежанци през полско-украинската граница. Украинският президент Володимир Зеленски обаче предупреди хората да не идват твърде рано в освободените градове. Руските части са поставили навсякъде мини, които първо трябва да бъдат отстранени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството
Next: Дори и не предполагаме: Премиерът на Полша разкри истинската цел на Путин и етап 2 от плана

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.