Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Бургаско пропищяха: Наглостта на украинските бежанци мина всякакви граници! Това вече е прекалено!
  • Новини

В Бургаско пропищяха: Наглостта на украинските бежанци мина всякакви граници! Това вече е прекалено!

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
granicaiciac.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Служителите по бензиностанциите в Бургаско вече са предупредени да внимават с украинците, защото зареждали и бягали. Продавачи и търговци също се оплакват, че поръчват храна или искат да им бъде извършена услуга като ремонт на кола, но след това казват, че няма да платят, защото са бежанци. Това показа проучване в региона, направено от „Труд“.

Усилено се говори, че историята с украинските бежанци има и втори план. Според хората по морето, където основно те се установяват, бягат от войната само богатите. Със супер скъпи коли, поръчващи си в ресторантите стекове и глезотии, не спазващи правилата за движение и не уважаващи българите.

Откъде са тези пари за толкова висок стандарт, за толкова скъпи коли? Дали тези богаташи, които виждаме да кръстосват имат легален бизнес, питат се хората.

„Карахме по пътя за Истанбул, в колата бяхме с дъщеря ми, когато изпреварихме супер скъп украински джип. Явно бяха цял кортеж, защото изведнъж отдясно и то, започнаха да ни изпреварват няколко джипа като този. Бяха пълни с млади мъже и се учудихме, че не са останали да воюват“, това разказа бургазлийка, а случката е отпреди няколко дни.

Местните разказват истории за това как занесли дрехи в Кризисния център на Морска гара, за да помогнат на бежанците и замръзнали, защото ги видели облечени с много скъпи дрехи. На всичко отгоре били предупредени от наши служители в Центъра да не носят „вехти дрехи“.

„А дрехи с табели ли искат? Ние за себе си не купуваме такива в момента“, възмущават се две бургазлийки.

Пазаруват и не искат да си плащат. Това масово се коментира по морето. Много бургазлии са възмутени от бежанците, но понеже са добре възпитани, не смеят нищо да кажат, за да не ги обвинят, че не са благородни а са завистливи и зли. Разказва се как украинец и то с „Лексус“ го ремонтирал и не искал да плати за услугата, защото е бежанец.

Продавачи разказват и как две бежанки си поръчали два сандвича и после казали, че няма да платят, защото са бежанци и нямат пари. “От неудобство не се оплакахме на компетентните органи”, казаха търговците.

Брокери споделят, че специално в Бургас никой не иска да взима бежанци и за наематели.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев аут от Здравей, България
Next: Не го предвидиха! Руските военни са стабилно облъчени с радиация в Чернобил, спасяват се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.