Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ООН алармира: Нещо ужасяващо се случва с украински жени по време на войната
  • Новини

ООН алармира: Нещо ужасяващо се случва с украински жени по време на войната

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
onoonnovoina.jpg

ООН започва да изразява „силна обезпокоеност“ относно броя на случаите на сексуално насилие, преживени от украински граждани по време на войната. При това тези случаи са както в самата Украйна, така и извън нея.

Това съобщава британският вестник The Guardian, като се позовава на доклад на ръководителя на Фонда на ООН за населението Наталия Канем.

Организацията все още не разполага с актуални данни за сексуалното насилие срещу украински жени.

Въпреки това последните проучвания показват, че повече от 20% от жените бежанци и вътрешно разселени жени твърдят, че са били подложени на сексуално насилие.

„Бих казала, че това е занижено отчитане“, добавя Канем, като отбелязва, че почти половината от всички бременности в света са непланирани. Проблемът е и в това, че войната прави невъзможно предоставянето на жените на услугите, от които се нуждаят, като например контрацептиви.

Джулия Валезе, регионален директор на Фонда за Източна Европа, заявява, че макар ООН да не е успяла да провери по независим начин съобщенията за изнасилвания и сексуално насилие в Украйна, това не означава непременно, че те не са се случвали.

„Знаем много добре, че конфликтите по целия свят са съпроводени със сексуално насилие. И трябва да сме много, много наясно, че всеки случай на изнасилване е ужасяващ сам по себе си, дори и да е трудно да определим общото количество“, казва Валиес.

Първите регистрирани факти

33-годишна украинка под псевдонима Наталия разказва, че е била изнасилвана в продължение на няколко часа от пияни руски войници, които са влезли в едно от предградията на Киев. Преди това те застрелват и убиват съпруга на жената.

По-късно става известно, че един от изнасилвачите ѝ, Романов, вероятно е бил убит от украинските войски в Бровари, Киевска област.

Службата за сигурност на Украйна съобщава, че руските войници изнасилват непълнолетни момичета в превзетите украински градове.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Присъдата е окончателна: Това очаква всички, които ядат сланина
Next: Над нещата: Деси Банова изригна с тези думи за съпруга си

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.