Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво ще стане, ако извадите ключа от контакта по време на движение?
  • Новини

Какво ще стане, ако извадите ключа от контакта по време на движение?

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
koallakontakttt.jpg


Някога автомобилите имаха най-простите механизми за заключване на запалването. Шофьорът можеше да извади ключа директно по време на шофиране и това да не се отрази на работата на двигателя. Можете ли да направите същото на съвременните машини?

Отговорът е категоричен и очевиден: не. През годините конструкцията на ключа е претърпяла промени от съображения да сигурност и вече е доста сложна. Дори да успеете да извадите ключа, заради дефект, например, воланът почти сигурно ще блокира (или поне ще се върти много трудно). А това, особено при движение с висока скорост, ще има сериозни последици.

Ясно е, че заедно с кормилното управление ще откаже двигателят, който ще бъде последван от усилвателят на спирачките. Възможно е известно време колата да се движи по инерция, но това няма да продължи дълго.

По-голямата част от съвременните автомобили вече се предлагат без ключ за запалване и това, честно казано, е удобно. Дори и да сте свикнали със стандартен ключ, който трябва да извадите от джоба или от чантата бързо ще се отървете от този навик. Отварянето на вратата с просто издърпване на дръжката вече се приема за нещо нормално.

В същото време обаче трябва да запомните къде се намира ключодържателят. Загубата му, както в случая с класическия ключ за запалване, може да докара сериозни неприятности на собственика на автомобила. Поради същите причини за безопасност съвременните коли не изключват работещия двигател, ако ключът за запалване „напусне“ колата заедно със собственика. Дори е трудно да си представим какво ще се случи, ако автомобилът внезапно спре по средата на магистралата заради повреда на системата.

Основното условие за функционирането на системата за безключов достъп е ключодържателят да се намира в зоната на покритие на сигнала. И какво ще се случи, ако да речем, той бъде изхвърлен през прозореца, докато шофирате с висока скорост? Всъщност – нищо, ако трансмисията не е в режим на паркиране, двигателят определено няма да спре.

В случая електронната система ще приеме, че ключът е просто дефектен и няма да даде команда за изключване на захранващия блок, за да не инициира опасна ситуация на пътя. Бордовият компютър ще стартира алармата само, след като водачът паркира и отвори вратата. В този случай ще стане невъзможно да рестартирате двигателя, тъй като нямате ключ (ключодържател), пише automedia.

Важен е и въпросът – колко време издържа батерията в контактния ключ? Същото като в ръчен часовник – зависи каква е батерията. Оригиналната, която е закупена с автомобила, може да изкара до 5 години, но някои издържат повече, а други по-малко. Върху това влияят редица фактори – колко често се използва, каква марка е самата батерия и други, а самата смяна става по

Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи от чужбина започват бизнес у нас, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата
Next: Смут в Кремъл в момента: Западът не прости на Путин, удариха го по-безпощадно отколкото с армия

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.