Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е по-лошо от бомба! Този ход на Русия хвърли в шах и мат целия свят
  • Новини

Това е по-лошо от бомба! Този ход на Русия хвърли в шах и мат целия свят

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
hoddputoninin.jpeg

Руската централна банка официално обяви , че от 28 март 2022 руската рубла е обвързана със златото.

Курсът е 5000 рубли за грам злато 24 карата. Всяка тройунция съдържа 32 грама. 32 грама по 5000 рубли за грам е 160 000 рубли.

Курсът на конверсия на рубли към щатски долари е 100 рубли и 90 копейки , за всеки щатски долар.
След като рублите са обвързани със злато на цена 5000 рубли за грам и за една тройунция злато би струвала 160 000 рубли , значи конверсията в щатския долар означава ,че при използване на рублите цената на златото е 1600 долара за унция , вместо 1928 долара за тройунцията при покупка с щатски долари.

Русия току-що заличи около тридесет процента (30%) от стойността на щатския долар в световен мащаб по отношение на златото.
Още по-интересното става , след като Русия ще продава петрола и газа си само в рубли , а рублите сега са фиксирани по 5000 рубли за грам злато т.е., всеки който иска да купува нефт или газ ще трябва да плати или в рубли или в злато !

Хората по цял свят буквално ще хвърлят парите си в рублата и ще бягат от долара и еврото.
Това, което Русия току-що направи , е финансов еквивалент на детониране на ядрена бомба.
Последният човек на тази планета , който се опита да подкрепи валутата със злато , беше ръководителят на Либия – Муамар Кадафи .
Какво направи НАТО с Либия , всички знаем.

Подозирам , че в този час банкерите по света говорят по телефона с държавните глави и ги инструктират, че това , което е направила Русия , напълно ще разбие щатския долар и еврото и тези банкери ще кажат на държавните глави да започнат невероятно силен натиск към Русия, граничещ със световна войн@.
Руската централна банка , днес завърза рублата със златото.
Миналата седмица Русия заяви , че ще продава нефт и газ само в рубли.
Това означава , че руският петрол и газ са обвързани със златото , като рублата го замества за злато.

РЕЗУЛТАТ:

Европа (която има нужда от руски газ и петрол) вече ще трябва да купува рубли за злато от Путин , или сама да плаща петрола и газа със злато.
Държави , които държат доларови облигации в резерв ще видят незабавно , че имат много по-малко полза от тях и ще започнат да ги дъмпингуват в полза на нещо по-стабилно.
Незабавният резултат е , че всички тези държави ще се освободят от резервите си в долари , което ще доведе до това , че всички допълнителни долари ще бъдат разпродадени и ще се приберат у дома в САЩ , причинявайки хиперинфлация
Изненадани ли сте , че Байдън беше на сцената миналата седмица , призовавайки за промяна на режима , защото предстои да има маси от гневни и буквално гладуващи американци , които ще бъдат по улиците и ще искат „отговори“.
Въздействието на това, което Русия току-що направи , е буквално кама в сърцето на щатския долар и еврото. Никой вече няма да иска тези валути и тъй като САЩ не произвеждат почти нищо у дома , когато останалите държави спрат да приемат долара като валута , САЩ и Европа ще бъдат засегнати от недостиг на почти всичко. –

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народът се надигна! В момента пред парламента в София е нещо страшно
Next: Зеленски го съобщи! Постави унищожителен ултиматум на ООН и целия свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.