Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленски го съобщи! Постави унищожителен ултиматум на ООН и целия свят
  • Новини

Зеленски го съобщи! Постави унищожителен ултиматум на ООН и целия свят

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
zlzlelnenonn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова за реформа на ООН и предложи нейното обсъждане да се състои в Киев. Той направи това в реч пред Съвета за сигурност на международната организация. Зеленски говори по видеоконферентна връзка.

Постоянният представител на Русия присъстваше в залата.

“Правото на вето в Съвета за сигурност не може да се използва като право [да сееш] смърт”, каза Зеленски. Той имаше предвид Русия – страна, която е постоянен член на този орган, взимащ решенията си с единодушие.

В редица предишни военни конфликти Русия е спирала предложения за решения на Съвета за сигурност, като е използвала правото си да им налага вето. Със същото право разполага и друг постоянен член на този орган – Китай.

Зеленски напомни, че задачата на ООН е “да поддържа международния мир и сигурност”, както това е посочено в член първи на организацията. “Но ако не можете да изпълните още първия член на този устав, за какво са всички останали членове”, попита реторично Зеленски.

Той уточни, че престъпленията, които се извършват в Украйна, се извършват именно от един от членовете на Съвета за сигурност. Зеленски каза, че е бил в Буча, малкият украински град близо до Киев, където след напускането на руската армия бяха намерени десетки тела на убити цивилни.

“Няма престъпление, което те да не са извършили там”, каза Зеленски и изброи убити накуп семейства, жени, изнасилени пред децата си, жени, чийто език е отрязан, цивилни, разстреляни в тила, убити деца, разрушени домове, разграбено имущество, в това число и обици, изтръгнати заедно с част от ухото. Руските войници са се опитали и да изгорят някои от телата, каза украинският президент.

Той постави под въпрос ефективността на ООН и каза: “Ако не знаете как да вземете решение, имате два варианта – да изключите Русия от Съвета за сигурност (…) или да се саморазпуснете, ако не можете да направите нищо друго, освен да говорите”.

Зеленски сравни действията на Русия с тези на терористичната групировка “Ислямска държава” и с тези на нацистка Германия. Той призова за съд по подобие на Нюрнбергския процес, който да изправи виновните пред правосъдието.

“Искам да напомня на руската делегация [в ООН], че Рибентроп не е избегнал правосъдието след войната (…), не го избегна и Айхман”.

Рибентроп е министърът на външните работи на нацистка Германия. В Украйна имената на президента Путин и на външния министър Сергей Лавров често се споменават заедно като имената на двамата основни виновници за войната.

Адолф Айхман е нацистки офицер и един от организаторите на Холокоста. След Втората световна война той се укрива в чужбина, но е открит от Израел, доведен в Ерусалим и изправен пред съд.

След откритието на убийствата в Буча президентът Зеленски и съветникът на неговата администрация Олексий Арестович казаха, че намерят “един по един” всеки участник в престъпленията. Арестович публикува и списък на частите на руската армия, които са присъствали в района.

“ООН може просто да бъде разпусната”, каза Зеленски във вторник. Той продължи: “Госпожи и господа, готови ли сте да разпуснете ООН? Отминало ли времето на международното правосъдие? Ако вашият отговор е “не”, значи трябва да действате незабавно”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това е по-лошо от бомба! Този ход на Русия хвърли в шах и мат целия свят
Next: Бойко Рашков скалпира Борисов! Бившият премиер на колене пред МВР шефа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.