Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял живот съм ползвала чекмеджето под фурната грешно, приложението му ще ви шашне
  • Новини

Цял живот съм ползвала чекмеджето под фурната грешно, приложението му ще ви шашне

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
cchekhekmedjee.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Представете си, че през целия си живот имате фурна, дали сте една торба с пари за нея и си я използвате ежедневно – готвите си обеди, печете си питки и правите какво ли не.

Естествено, няма как да не сте забелязали, че под нея има вградено чекмедже, в което аз лично държах тигани и какви ли не други групости.

Изведнъж се оказа, че това специално отделение въобще не е предназначено за съхранението на подобни неща, а мое много да улесни живота на всяка домакиня.

Признавам си, че самата аз разбрах едва наскоро, когато една приятелка ми дойде на гости.

Честно казано вече нямам търпение да споделя с вас откритието си. Убедена съм, че много от вас не използват чекмеджето на фурната си по предназначение, а като обикновен шкаф за кухненски неща.

Марина е моя приятелка още от училище. След дипломирането тя се омъжи за чужденец и замина да живее в чужбина.

Не сме се виждали дълго време, тъй като тя не се прибира често вкъщи. Общува най-често с роднините си по скайп.

Внезапно тя реши да посети родителите си и естествено, разбра се да се срещне и с мен.

Подготвях се старателно за виждането ни – бях изпекла пилешки хапка. Това обаче сторих на предния ден, за да имам време и за други неща до пристигането й. Както се сещате при визитата й те вече се бяха охладили, затова аз като грижовна домакиня ги поставих в микровълновата, за да ги затопля.

Изведнъж Марина започна да се кикоти.

Не разбрах какво искаше да ми каже с това си действие, все пак не исках да хапваме приготвеното студено.

Когато обаче Марина видя озадачението в очите ми, реши да отговори.

„Може просто да го оставяш в чекмеджето под фурната – то е специално създадено за това – да поддържа храната топла”, заяви тя.

Естествено аз бързо й показах как използвам това малко място, след което тя избухна в нов смях. Със сигурност няма да видите такова нещо в Европа.

Е, аз вече си намерих друго място за съхранение на тигани и използвам чекмеджето под фурната по предназначението му.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Жена случайно изми салам в съдомиялната и останките му я ужасиха до края на живота ѝ
Next: Почина адвокат Марковски

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.