Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада
  • Новини

Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
qobqoboqobqo.jpeg

„Управляващите у нас не правят усилие да разберат в каква посока отива светът“

„Светът излиза извън доларовата матрица. Това е термоядрената бомба, която пусна Русия в областта на икономиката и на финансовата политика. Вторачени в Украйна – не виждаме това“.

Това становище изказа пред БНР международният анализатор проф. Боян Чуков.

По думите му търговията между Русия и Индия става в рубли и рупии, между Русия и Китай е в рубли и юани:

„Като съберем населението на тези държави, виждаме, че половината свят излиза от долара. Мощта на САЩ е основана на това, че доларът се явява резервна валута в света, т.е., ползвайки долари, светът плаща данък на Съединените щати. … Битката се води на дипломатическото поле, в информационно-психологическата война, води се военно на терена, но и на икономическото поле. В икономиката ще бъде най-важната битка, която ще се води в следващите години. На останалите бойни полета всичко е тактика за постигане на голямата цел на Русия, която е точно излизане от доларовата матрица“.

Според анализатора управляващите в България „не си дават усилие да разберат в каква посока отива светът и в каква схема влизаме ние, от която много други народи искат да излязат“.

В предаването „12+3“ проф. Боян Чуков коментира и проведените на 3 април избори в Унгария и Сърбия, като подчерта, че и унгарците, и сърбите са „започнали да схващат накъде отива светът и си избират ръководители, които да ги преведат през този турбулентен период“:

„Александър Вучич спечели убедително, но в същото време неговата Прогресивна партия загуби 400 хиляди гласа, в това време обаче Социалистическата партия на Ивица Дачич спечели 80 хиляди гласа повече. Т.е. всички партии в Сърбия, които стояха твърдо зад политиката на Москва, увеличиха своите резултати. … Виктор Орбан гледа с дълъг хоризонт напред, а не играе конюнктурно в ситуацията, тъй като войната ще утихне, а всеки трябва да се готви за страшното, което идва после. Орбан във външната си политика има предвид и интересите на унгарците, които са извън територията на страната. На 200 хиляди унгарци в Украйна той им каза: „Не се притеснявайте, ние сме с вас!“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
Next: Топ политик дава Кирил Петков на Кьовеши! Такава далавера и Борисов не е правил

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.