Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата
  • Новини

Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
nunnieinieine.jpg

Забравена бележка от банкомат раздели мрежата на две. Намерена е до Здравната каса в Пазарджик, става ясно от публикация във Фейсбук, видя Sofia24.bg. Това, което накара хората в мрежата да „скочат“ и да се скарат, е разполагаемата сума, която възлиза на 84 770.50 лв. Всъщност освен в български лева сумата е изписана и в украински гривни (1 416 712.89 UAH), което кара хората да си мислят, че сметката е на украинец.

Ето какво пише нашенец в мрежата:

„Забравена бележка на банкомата до Здравната каса в Пазарджик. Всеки, който изкара пари го уважавам. И който после прееве държавата и да избяга от нея, когато има нужда от него – още повече!!! Ама да замоля канадския ни премиер, управляван дистационно, да си преосмисли на кой да дава помощи, моля“.

Причината за недоволството е помощите, които бежанците от Украйна получават у нас. Ето и още коментари на потребители на Фейсбук:

– „Да е жив и здрав човекът! Никой не знае този човек дали въобще се е записал като бежанец! Боже, какви хора има по този свят! Не Ви ли беше срам да гледате чужди бележки? До там ли стигнахме?“;

– „Важното е, че за българските деца в нужда ние събираме капачки !!!“;

– „Работи човека, не гледа в чуждия двор“;

– „Е и да не си мислите,че всички държави ,които не са в ЕС,са по-бедни от нас…Погледнете от носа си по напред…И те така те…“;

– „Време е да ревете за 40-те лева, които държавата плаща на хотелиерите, НЕ НА украинците. А един такъв беден украинец колко пари и на кого ще ги остави – някой успя ли да вдене? Не, нали…“;

– „Имат хората какъв е проблема….тези които идват с големите джипове …повярвайте ми не са умрели за 40 лева….и не идват заради тях….българина неможе да преживее че има богати украинци…ами има и не само украинците и македонците вече са по богати от нас …проблема не е в тях а в НАС…“;

– „И кой си даде извлечението за го размахвате?“;

– „Само не разбрах по-кое точно да се ориентирам че бележката е от украински гражданин?“;

– „Явно не сте разбрали какво е искал да ви каже, имат такива пари които много българи не са виждали никога, но при все нашето правителство дава това, което принадлежи на много бедни българи!“;

– „Не знам дали тази бележка е реална ноооооо: Вчера пътувах до Св.Влас. От Несебър, Сл.Бряг, Влас пълно с бежанци по хотелите. Доколкото знам, са безплатно настанени с помощ от държавата. Какво ми направи впечатление: Бежанците с джипове и автомобили, които 90% от българите никога няма да могат да си ги позволят. Не съм против тях, просто има нещо сбъркано в нашата държава“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
Next: Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.