Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата
  • Новини

Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
nunnieinieine.jpg

Забравена бележка от банкомат раздели мрежата на две. Намерена е до Здравната каса в Пазарджик, става ясно от публикация във Фейсбук, видя Sofia24.bg. Това, което накара хората в мрежата да „скочат“ и да се скарат, е разполагаемата сума, която възлиза на 84 770.50 лв. Всъщност освен в български лева сумата е изписана и в украински гривни (1 416 712.89 UAH), което кара хората да си мислят, че сметката е на украинец.

Ето какво пише нашенец в мрежата:

„Забравена бележка на банкомата до Здравната каса в Пазарджик. Всеки, който изкара пари го уважавам. И който после прееве държавата и да избяга от нея, когато има нужда от него – още повече!!! Ама да замоля канадския ни премиер, управляван дистационно, да си преосмисли на кой да дава помощи, моля“.

Причината за недоволството е помощите, които бежанците от Украйна получават у нас. Ето и още коментари на потребители на Фейсбук:

– „Да е жив и здрав човекът! Никой не знае този човек дали въобще се е записал като бежанец! Боже, какви хора има по този свят! Не Ви ли беше срам да гледате чужди бележки? До там ли стигнахме?“;

– „Важното е, че за българските деца в нужда ние събираме капачки !!!“;

– „Работи човека, не гледа в чуждия двор“;

– „Е и да не си мислите,че всички държави ,които не са в ЕС,са по-бедни от нас…Погледнете от носа си по напред…И те така те…“;

– „Време е да ревете за 40-те лева, които държавата плаща на хотелиерите, НЕ НА украинците. А един такъв беден украинец колко пари и на кого ще ги остави – някой успя ли да вдене? Не, нали…“;

– „Имат хората какъв е проблема….тези които идват с големите джипове …повярвайте ми не са умрели за 40 лева….и не идват заради тях….българина неможе да преживее че има богати украинци…ами има и не само украинците и македонците вече са по богати от нас …проблема не е в тях а в НАС…“;

– „И кой си даде извлечението за го размахвате?“;

– „Само не разбрах по-кое точно да се ориентирам че бележката е от украински гражданин?“;

– „Явно не сте разбрали какво е искал да ви каже, имат такива пари които много българи не са виждали никога, но при все нашето правителство дава това, което принадлежи на много бедни българи!“;

– „Не знам дали тази бележка е реална ноооооо: Вчера пътувах до Св.Влас. От Несебър, Сл.Бряг, Влас пълно с бежанци по хотелите. Доколкото знам, са безплатно настанени с помощ от държавата. Какво ми направи впечатление: Бежанците с джипове и автомобили, които 90% от българите никога няма да могат да си ги позволят. Не съм против тях, просто има нещо сбъркано в нашата държава“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
Next: Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.