Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Даниел Лорер с историческо съобщение: Настъпва огромна промяна в Продължаваме Промяната
  • Новини

Даниел Лорер с историческо съобщение: Настъпва огромна промяна в Продължаваме Промяната

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
dandandndn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От следващата седмица у нас ще заработи Институт за изкуствен интелект, създаден заедно с технологичния университет в Цюрих и Софийския университет, заяви пред bTV министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.

“В България ще произвеждаме научни кадри на топ научно ниво в сферата на изкуствения интелект”, разказа министърът и уточни, че идеята е най-големите компании за изкуствен интелект в света да имат стимул да създадат лаборатории в България.

Институтът ще се помещава в София Тех Парк и ще стартира този вторник. Той ще бъде притегателен център за магистри и докторанти от цял свят.

На въпрос на БТВ дали ПП е готова да оттегли кандидата си за гуверньор на БНБ, министър Лорер отговори, че допуска възможен вариант кандидатите за БНБ да се променят.

“Промяната в политиката и политическия дебат у нас се случва пред камерите, а в коалицията има различия, както във всяко семейство, но сме заедно. Караме се, имаме различни мнения, имаме различни кандидати за една и съща позиция, но продължаваме заедно напред”, каза той.

“Ще станем партия съвсем скоро. Моментът наближава”, отговори министърът на въпрос на bTV дали Продължаваме промяната планира подобен ход в близко бъдеще.

Колкото до въпросите за присъединявана на Северна Македония в ЕС, министър Лорер заяви, че ПП подкрепя този процес, но той вероятно ще продължи поне в продължение на 10 години.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Немислимото се случва! Руски войници се обръщат срещу господаря си Путин и Кадиров
Next: В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.