Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест: Откриха телата на 7-те българи от кораба-ковчег
  • Новини

Черна вест: Откриха телата на 7-те българи от кораба-ковчег

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
cherrnanranvestt.jpg

След повече от месец откриха телата на 11-те изчезнали пасажери от ферибота „Юрофели Олимпия“, съобщи за „Телеграф“ президентът на Съюза на българските транспортни работници Александър Стамболийски. Пожарът избухна на 18 февруари в малките часове на нощта.

След него в неизвестност бяха седем българи, голяма част от които шофьори на камиони. Стамболийски поясни, че близките на жертвите са информирани и са дали ДНК проби. В момента те се анализират от гръцки експерти.

„В трюмовете са намерени почти здрави коли и камиони. По тях има някакви щети, които ще се установяват“, обясни президентът на Съюза на българските транспортни работници.

„Действията след пожара бяха много адекватни. Доста бързо бяха предприети мерки за гасене и спасяване на хората. Но обстоятелствата, че фериботът беше във водата и наблизо нямаше пристанище затрудниха операцията“, коментира Александър Стамболийски.

Трима от изчезналите бяха шофьори от Благоевградска област – 53-годишните Васил Асенов от Разлог и Димитър Грънчаров от Хаджидимово, санданчанинът Георги Махлелиев, софиянците Васил Марков и Димитър Бояджиев и шофьор от Пловдив. Фериботът е пътувал за италианския град Бриндизи.

„Всички 11 човека, които бяха в неизвестност, сред които 7 българи, са открити мъртви. Резултатите от ДНК изследванията се извършват от гръцки експерти, но все още не са готови. Силно овъглените останки от загиналите се съхраняват в болницата в гръцкия град Патра и тъй като процесът на идентификация не е завършен, не са върнати на техните близки”, заяви за „Струма” благоевградският синдикален лидер Александър Стамболийски, който е председател на Съюза на транспортните работници.

„Разследването, което се води от гръцките власти относно причините за пожара, също не е приключило. Последното, което се знае, е, че от гаража на първо ниво на кораба са извадени здрави коли и автомобили”, добави Александър Стамболийски. „Всички, които са претърпели вреди, ще водят дела за обезщетения. В случая застраховките, направени от българските фирми – като автокаско и ЧМР, не важат за кораба и нищо няма да получат. Все още се проучва кой е застрахователят на кораба, чийто собственик е италианската фирма „Грималди“.

Финансовите искове ще бъдат предявени към тях. Доколкото знам, вече има изготвени финансови искове от страна на български транспортни фирми, които претърпяха загуби за милиони левове. Има предявен иск и от страна на близките на жертва. С делата е ангажиран екип гръцки адвокати, които са в комуникация с българските им колеги от Софийска адвокатска колегия. Те са заявили, че ще работят „про боно“ по делата, без да се налага пострадалите да плащат.

Поради факта, че семействата на нашите сънародници може да бъдат излъгани за обстоятелствата около случилото се и да не получат никакво или много малко обезщетение за загубата, препоръчваме връзка с екипа от адвокати чрез нас“, поясни Александър Стамболийски, който вече е насочил няколко фирми към софийските адвокати.

Припомняме, че трагедията на ферибота “Юрофери Олимпия” се разигра на 18 февруари в ранните часове на деня в близост до о-в Корфу. На борда избухна огромен пожар, който бързо се разпространи по горните палуби. На борда имаше 290 души, от тях 127 българи, които пътуваха от Игуменица към Бриндизи с ферибота на италианската компания.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Клането в Буча не е нищо! Ето какъв кошмар се случи в Бородянка
Next: Арестуваха Бабикян и Хаджигенов

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.