Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По-лоша новина не може да има. Владимир Путин посяга към ядреното оръжие
  • Новини

По-лоша новина не може да има. Владимир Путин посяга към ядреното оръжие

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
lshoaptaptuain.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Почти два месеца откакто Владимир Путин изпрати войски в Украйна, военните загуби нарастват тревожно, Русия е изправена пред безпрецедентна международна изолация, а населението скоро ще бъде докарано до просешка тояга, един малък, но все по-увеличаващ се брой високопоставени служители в Кремъл мълчаливо поставят под съмнение решението на президента да започне войната.

Това пише в свой матеиал агенция “Блумъбрг”.

Кръгът на критиците по върховете на властта остава ограничен, обхваща високопоставените длъжности в правителството и държавния бизнес, сред които и военни. Те смятат, че инвазията е била катастрофална грешка, която ще върне Русия години назад, според десет човека, които са непосредствено осведомени за ситуацията. Всички те са говорили под условия на анонимност, опасявайки се от “тежко възмездие”, ако коментират публично.

Към момента тези хора не виждат никакъв шанс президентът да промени курса си и никаква перспектива за предизвикателство към властта му у дома. Все повече и повече разчитайки на тесен кръг съветници с хардлайнерски нагласи, Путин отхвърля опитите на други официални лица да го предупреждават за пагубната икономическа и политическа цена, казват те.

Някои все повече споделят опасенията, огласени от американското разузнаване, че Путин може да прибегне до ограничена употреба на ядрени оръжия, ако е изправен пред провал на военната инвазия, която той възприема като своя историческа мисия.

Сигурно е, че войната на Путин се ползва с дълбока подкрепа сред по-голямата част от руския елит, а много от вътрешните хора и публично, и в частни разговори застъпват версията на Кремъл, че конфликтът със Запада е неизбежен и че руската икономика ще се адаптира към широкомащабните санкции, въведени от САЩ и ЕС. Обществената подкрепа остава силна, като първоначалният шок и сътресения от санкциите отстъпиха на един вид сюрреалистична стабилност в Русия.

Но въпреки това все повече хора от вътрешния кръг, заемащи високопоставени длъжности, вече са на мнение, че упорството на Путин да продължи инвазията ще обрече Русия на години изолация и нарастващо напрежение, в резултат на което икономиката й ще бъде парализирана, а глобалното й влияние – разрушено. Няколко бизнес магнати направиха завоалирани изказвания, поставящи под съмнение стратегията на Кремъл, но повечето влиятелни играчи са твърде изплашени от засилващите се репресии срещу инакомислещите, за да изразят мнението си публично.

Скептиците са били изненадани от скоростта и размаха на ответните действия на САЩ и съюзниците им, след като санкциите замразиха половината от резервите на централната банка, възлизащи общо на 640 млрд. долара, западните компании се отказаха от инвестиции, правени десетилетия наред, прекратявайки изведнъж операциите си в Русия, също така устойчиво нарастващата военна подкрепа за Киев, която му помага на украинските сили да удържат настъплението на руснаците.

Според запознати със ситуацията, висши служители са се опитвали да обяснят на президента, че ефектът от санкциите ще е опустошителен, ще изтрие две десетилетия на растеж и нарастващ жизнен стандарт, постигнат при управлението на Путин. Той обаче отхвърля предупрежденията, казвайки, че макар Русия да плаща огромната цена, Западът не му е оставил друга алтернатива, освен да започне война. В публичните си изяви Путин казва, че “икономическият блицкриг” се е провалил и икономиката ще се адаптира.

Президентът остава уверен, че обществото е зад него, че руснаците са готови да изтърпят години на жертви в името на неговата визия за национално величие, твърдят източниците на агенция Блумбърг. Благодарение на твърдия капиталов контрол, рублата възстанови по-голямата част от първоначалните си загуби, докато инфлацията скочи, а икономическите сътресения засега остават ограничени.

Путин е решен да продължи битката, макар и ако Кремъл ограничи амбициите за бързо и широкомащабно завземане на по-голямата част от Украйна, до изнурителни боеве за Донбас. Според това виждане, поставянето на по-малка цел ще направи Русия безнадеждно уязвима и слаба в лицето на заплахата, привиждана от САЩ и съюзниците му.

Несъгласните с линията на Путин не виждат никакви признаци той да е готов да разглежда въпроса за прекратяване на инвазията с оглед на загубите – или пък за сериозни отстъпки, необходими за прекратяване на огъня. Като се има предвид тоталната доминация на политическата система, алтернативните възгледи се чуват само в частни разговори, отбелязва Блумбърг.

В следващите седмици кръгът от съветници и контакти се е свил още повече от ограничената група хардлайнери, с които той се е консултирал преди, твърдят двама от източниците на агенция Блумбърг. Според тях решението за инвазията е било взето от Путин и шепа ястреби, сред които министърът на отбраната Сергей Шойгу, шефът на Генералния щаб Валерий Герасимов и Николай Патрушев, секретар на президентския съвет по сигурността.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато!
Next: Прехапа си езика, но е късно: Kaтeтo Eвpo стана за резил в bTV

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.