Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин прави невъзможното да го скрие, но в Русия се случва нещо кошмарно, тотална паника сред хората
  • Новини

Путин прави невъзможното да го скрие, но в Русия се случва нещо кошмарно, тотална паника сред хората

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
ptaptpatpapta.jpg

Руските домакинства изтеглиха чуждестранна валута на стойност 9,8 милиарда долара от сметките си през март, а банките намалиха новите корпоративни заеми с около една трета, съобщи централната банка в сряда, на която се позова Ройтерс.

Тримесечието беше трудно, казано направо. Беше много тревожно в определени моменти, но най-важното е, че ситуацията успя да се стабилизира“, каза Александър Данилов, директор на отдела за банково регулиране и анализи на централната банка.

„Банковият сектор се сблъска със значителен отлив на средства на населението… в края на февруари“, каза той. „Хората изтеглиха пари от сметките, изпаднали в паника, страхувайки се за своята сигурност.

Средствата, държани в депозити, намаляха с 1,2 трилиона рубли (14,72 милиарда долара – 1 долар = 81,5400 рубли) през февруари, съобщи РЦБ в месечен доклад за развитието на руския банков сектор, а спадът продължи през март с изходящи потоци от 236 милиарда рубли.

За разлика от предишните си доклади, централната банка не разкрива печалбите на банковия сектор.

Икономическото възстановяване, което съживи растежа на заемите и засили интереса към недвижимите имоти, доведе руските банки до обща печалба от рекордните 2,4 трилиона рубли през миналата година, но последствията от инвазията на Русия в Украйна правят повторение на това постижение малко вероятно, отбеляза Ройтерс.

Потребителското кредитиране спадна с 1,9% през март, тъй като банковият сектор понесе удар от спешното повишаване на лихвите от централната банка, нарастващите цени притиснаха разполагаемите доходи на потребителите и се утвърди несигурността в перспективите за заетост, заявиха от централната банка.

Централната банка удвои основния си лихвен процент до 20% на 28 февруари, когато удари първата вълна от санкции, преди да го намали до 17% на 8 април. Очаква се лихвата да бъде намалена допълнително на следващото заседание на управата на банката на 29 април.

Обемът на ипотечните кредити нарасна с 2,1% през март до около 300 милиарда рубли, които централната банка заложи в държавна програма за ипотечни кредити.

Но все пак изтъкна очакването си растежът на ипотечните заеми да се забави до 10%-15% през 2022 г., от повече от 30% през 2021 г.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал! България изнася огромни количества оръжие към Украйна, Корнелия Нинова трепери
Next: Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.