Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха
  • Новини

Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
tereoroeoraor.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Икономическата комисия не успя да даде зелена светлина на закона за колекторите, предложен от Корнелия Нинова. Дебат имаше, но в последствие кворумът падна.

По думите й законопроектът е обсъждан от години, законът е писан три месеца. Става въпрос за голям дял на сив сектор с българската икономика, обясни Корнелия Нинова. За депутатите имало и доклад на ДАНС за колекторските фирми, който те трябвало да прочетат в секретна секция на парламента. Докладът, по думите й, бил впечатляващ. Между 3,7-4 милиарда лева се въртят с оборот от колекторите. Хората страдали от арогантността и репресиите на събирачите на дългове, а на това трябва да се сложи край, подчерта Нинова. Със закона се въвежда регистър на фирмите, които могат да извършват тази дейност. Ще има специални изисквания към тези фирми. Предвидени са текстове, които защитават потребителя. Няма да се уронва престижът на длъжника. Предвидени са глоби за нарушителите.

Мая Манолова, която присъстваше на заседанието, също реши да вземе думата, но Корнелия Нинова излезе от залата. Припомняме, че лидерът на “Изправи се.БГ” разкритикува проекта на Нинова още при представянето му.

Тя смята, че е необходим наистина закон, който да регламентира дейността на колекторските фирми, а внесеният проект е лобистки в полза на банките и на колекторските фирми. 44% от събраните дългове от колекторските фирми са към банки, а с проекта реално ще бъде легализирана и узаконена дейността на колекторите. Предложенията на Нинова нямало да защитят хората и тормозът над гражданите няма да бъде изключен, категорична бе Манолова.

Потребителски организации също смятат, че е нужен такъв закон, но не и във вида, който го предлага Корнелия Нинова.

Кого са почерпили колекторите, попита Емил Георгиев от БСП, който не е член на комисията, но дойде да защити закона.

По думите му между първо и второ четене има достатъчно време да се направят нужните изменения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин прави невъзможното да го скрие, но в Русия се случва нещо кошмарно, тотална паника сред хората
Next: Голяма трагедия сполетя Ивет Лалова

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.