Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха
  • Новини

Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
tereoroeoraor.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Икономическата комисия не успя да даде зелена светлина на закона за колекторите, предложен от Корнелия Нинова. Дебат имаше, но в последствие кворумът падна.

По думите й законопроектът е обсъждан от години, законът е писан три месеца. Става въпрос за голям дял на сив сектор с българската икономика, обясни Корнелия Нинова. За депутатите имало и доклад на ДАНС за колекторските фирми, който те трябвало да прочетат в секретна секция на парламента. Докладът, по думите й, бил впечатляващ. Между 3,7-4 милиарда лева се въртят с оборот от колекторите. Хората страдали от арогантността и репресиите на събирачите на дългове, а на това трябва да се сложи край, подчерта Нинова. Със закона се въвежда регистър на фирмите, които могат да извършват тази дейност. Ще има специални изисквания към тези фирми. Предвидени са текстове, които защитават потребителя. Няма да се уронва престижът на длъжника. Предвидени са глоби за нарушителите.

Мая Манолова, която присъстваше на заседанието, също реши да вземе думата, но Корнелия Нинова излезе от залата. Припомняме, че лидерът на “Изправи се.БГ” разкритикува проекта на Нинова още при представянето му.

Тя смята, че е необходим наистина закон, който да регламентира дейността на колекторските фирми, а внесеният проект е лобистки в полза на банките и на колекторските фирми. 44% от събраните дългове от колекторските фирми са към банки, а с проекта реално ще бъде легализирана и узаконена дейността на колекторите. Предложенията на Нинова нямало да защитят хората и тормозът над гражданите няма да бъде изключен, категорична бе Манолова.

Потребителски организации също смятат, че е нужен такъв закон, но не и във вида, който го предлага Корнелия Нинова.

Кого са почерпили колекторите, попита Емил Георгиев от БСП, който не е член на комисията, но дойде да защити закона.

По думите му между първо и второ четене има достатъчно време да се направят нужните изменения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин прави невъзможното да го скрие, но в Русия се случва нещо кошмарно, тотална паника сред хората
Next: Голяма трагедия сполетя Ивет Лалова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.