Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кулеба: Как може да се смятате братя с убийци? Няма да си тръгна без отговор
  • Новини

Кулеба: Как може да се смятате братя с убийци? Няма да си тръгна без отговор

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
kkulelbalblaba.jpg

Искате да умрем защитени, каза украинският външен министър за изпратените от нас каски и бронежилетки и обяви, че ще остане в България до получаването на ясен отговор дали и ако да, кога Украйна ще получи оръжия, като подчерта, че очаква да получи отговор още днес

От началото на войната чух толкова много извинения за това защо някой не може да помогне на Украйна. Тези хора не са искрени, каза Дмитро Кулеба при откриването на фотоизложбата „Стоп на агресията на Русия срещу Украйна” в Народното събрание.

В навечерието на Великден бих искал да кажа и няколко думи за братството. Как може да се смятате за братя с убийци? Как може да вярвате, че някой, който убива и унищожава по време на Страстната седмица, е ваш брат, попита той политиците ни заради твърденията, че българите и руснаците са братски народи.

Чух няколко довода защо България не бива да оказва военна помощ на Украйна. Първият от тях беше, че трябва да се пази мира в България, а вторият, че България и Русия са братски народи. Отговорът ми е, че за да помогнете на мира, трябва да помогнете на Украйна, подчерта Кулеба.

По думите му тези, които искат да помогнат и сами са били жертви на агресия, намират начин да го направят.

Тези, които обявяват, че са зад определени принципи и ценности, трябва да помогнат на Украйна. Всеки, който намира причини да не изрази своята позиция и да ни помогне, подкрепя агресора, е мнението на украинския външен министър.

Според дипломата българското правителство има затруднения в това да предостави ясен отговор на въпроса дали ще подкрепи Украйна „с нещо повече от хуманитарна помощ”.

Всеки ден, в който ние не получаваме помощ срещу руската агресия – повече войници и мирни граждани биват убити, повече домове ще бъдат унищожени. Призовавам политиците да помислят за това как хората в Украйна загиват, апелира той.

Той е категоричен, че по време на война всеки трябва да бъде на страната на жертвите, а не на агресорите.

Надявам се, че снимките в изложбата ще помогнат на правителството да се опита да си представи през какво минават хората в момента и да вземат правилното решение, добави Кулеба.

Вашата помощ е важна за нас, но за какво са ни каски и бронежилетки, ако нямаме оръжие, с което да се отбраняваме. Така вие искате да умрем защитени. Виждам желание от страна на някои политически сили да помогнат. Но виждам и други, които нямат желани да го направят, отчете украинският външен министър.

Както и вчера, така и днес парламентарната група на БСП се скри от среща очи в очи с външния министър на Украйна. Същото сториха и останалите путинови партии днес по време на изложбата – Възраждане, ИТН, ДПС.

Изложбата „СТОП на войната в Украйна“ е организирана от украинското посолство у нас и депутата от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова.

На откриването присъстваха министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, посланикът на Украйна в България Виталий Москаленко и проф. Михаил Станчев от Харковския университет, съпредседателите на ДБ Христо Иванов и Атанас Атанасов и лидерът на парламентарната група на ПП Андрей Гюров. Автори на фотографиите са граждани на Украйна, станали свидетели на разрушенията в градовете Чернигов, Буча, Харков и Мариупол.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители избухнаха срещу Нова телевизия след видяното тази сутрин
Next: Ето с колко ще поскъпне токът от утре

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.