Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кулеба: Как може да се смятате братя с убийци? Няма да си тръгна без отговор
  • Новини

Кулеба: Как може да се смятате братя с убийци? Няма да си тръгна без отговор

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
kkulelbalblaba.jpg

Искате да умрем защитени, каза украинският външен министър за изпратените от нас каски и бронежилетки и обяви, че ще остане в България до получаването на ясен отговор дали и ако да, кога Украйна ще получи оръжия, като подчерта, че очаква да получи отговор още днес

От началото на войната чух толкова много извинения за това защо някой не може да помогне на Украйна. Тези хора не са искрени, каза Дмитро Кулеба при откриването на фотоизложбата „Стоп на агресията на Русия срещу Украйна” в Народното събрание.

В навечерието на Великден бих искал да кажа и няколко думи за братството. Как може да се смятате за братя с убийци? Как може да вярвате, че някой, който убива и унищожава по време на Страстната седмица, е ваш брат, попита той политиците ни заради твърденията, че българите и руснаците са братски народи.

Чух няколко довода защо България не бива да оказва военна помощ на Украйна. Първият от тях беше, че трябва да се пази мира в България, а вторият, че България и Русия са братски народи. Отговорът ми е, че за да помогнете на мира, трябва да помогнете на Украйна, подчерта Кулеба.

По думите му тези, които искат да помогнат и сами са били жертви на агресия, намират начин да го направят.

Тези, които обявяват, че са зад определени принципи и ценности, трябва да помогнат на Украйна. Всеки, който намира причини да не изрази своята позиция и да ни помогне, подкрепя агресора, е мнението на украинския външен министър.

Според дипломата българското правителство има затруднения в това да предостави ясен отговор на въпроса дали ще подкрепи Украйна „с нещо повече от хуманитарна помощ”.

Всеки ден, в който ние не получаваме помощ срещу руската агресия – повече войници и мирни граждани биват убити, повече домове ще бъдат унищожени. Призовавам политиците да помислят за това как хората в Украйна загиват, апелира той.

Той е категоричен, че по време на война всеки трябва да бъде на страната на жертвите, а не на агресорите.

Надявам се, че снимките в изложбата ще помогнат на правителството да се опита да си представи през какво минават хората в момента и да вземат правилното решение, добави Кулеба.

Вашата помощ е важна за нас, но за какво са ни каски и бронежилетки, ако нямаме оръжие, с което да се отбраняваме. Така вие искате да умрем защитени. Виждам желание от страна на някои политически сили да помогнат. Но виждам и други, които нямат желани да го направят, отчете украинският външен министър.

Както и вчера, така и днес парламентарната група на БСП се скри от среща очи в очи с външния министър на Украйна. Същото сториха и останалите путинови партии днес по време на изложбата – Възраждане, ИТН, ДПС.

Изложбата „СТОП на войната в Украйна“ е организирана от украинското посолство у нас и депутата от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова.

На откриването присъстваха министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, посланикът на Украйна в България Виталий Москаленко и проф. Михаил Станчев от Харковския университет, съпредседателите на ДБ Христо Иванов и Атанас Атанасов и лидерът на парламентарната група на ПП Андрей Гюров. Автори на фотографиите са граждани на Украйна, станали свидетели на разрушенията в градовете Чернигов, Буча, Харков и Мариупол.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители избухнаха срещу Нова телевизия след видяното тази сутрин
Next: Ето с колко ще поскъпне токът от утре

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.