Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?
  • Новини

Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
taktkaktaktka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Снимката е илюстративна

Украински товарен самолет Ан-12 на авиокомпания “Мотор Сич Еърлайнс” е кацнал във Варна след полет от Полша по обед днес, показват данните от портала FlightRadar24, съобщи bTV.

Фирмата собственик на машината е свързана с “Мотор Сич” – украинско държавно предприятие, специализирано в производството на авиационни двигатели и турбини. Базирано е в Запорожие, където беше и основното летище на авиокомпанията преди войната.

Сега обаче самолетът е излетял от полския град Жешов – населено място, чието летище “Уолстрийт Джърнал” определя като “основна артилерия за прехвърляне на оръжия” към Украйна с цел отбиване на руските атаки.

Към момента няма официална информация каква е била целта на полета до Варна.

Новината идва на фона на визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба, който днес заяви, че в българското правителство има политици, които не желаят да се помогне на страната му и определи като “цинични” обясненията защо не трябва на Киев да се изпраща оръжие.

Вчера в свое изказване пред журналисти в Народното събрание лидерът на “Възражане” заяви, че “България изнася огромно количество оръжие за Украйна”. Костадин Костадинов дори посочи, че същият модел самолет трябва да излети от варненското летище.

“Тази вечер (бел.ред. сряда) от летище Варна ще излети отново украински АН-12 за Полша. В момента пред “Дунарит” има колона от украински тирове, които до колкото зная товарят тротил. Вчера от “Арсенал” също са товарени огромни количества оръжия”, посочи Костадинов.

Лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов също изрази убеденост на брифинг в централата на партията в четвъртък, че България изнася оръжие за Украйна. Ние не сме против това, против сме, че в парламента са двулични. След нападението на Путин в Украйна, това е единственият начин това да се спре, коментира Борисов.

Председателят на МГЕРБ Георг Георгиев от своя страна отчете, че българският износ на оръжия през последните 2 месеца е три пъти по-голям в сравнение с износа за същия период на миналата година.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП
Next: Кадиров извади ятагана! Кръвта на Зеленски замръзна след тези думи. Край до дни

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.