Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мандалото хлопна! Започва страховитата втора фаза на войната: Байдън със страховити думи към Путин
  • Новини

Мандалото хлопна! Започва страховитата втора фаза на войната: Байдън със страховити думи към Путин

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
baidiandandna.jpg

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви в четвъртък, че Русия подготвя почвата за следващата фаза на войната си в Украйна и пренасочва кампанията си за завземане на нови територии в Източна Украйна.

Президентът заяви, че войната се намира в „критичен период“, което прави западната военна помощ още по-важна.

Това коментира Си Ен Ен.

САЩ изпращат допълнителна военна помощ за Украйна в размер на 800 млн. долара, обяви Байдън в изказване от Белия дом, като обясни, че този нов пакет включва тежки артилерийски оръжия, десетки гаубици – оръжия с по-дълъг обсег – и 144 000 боеприпаса.

Подчертавайки важността на помощта за Украйна, президентът перифразира известен цитат на бившия президент Теодор Рузвелт: „Понякога ще говорим тихо и ще носим голямо копие, защото изпращаме и много от тях“. Байдън имаше предвид противотанкова ракета „Джавелин“, която САЩ са предоставили на украинската армия.

„Не знаем колко дълго ще продължи тази война, но с наближаването на двумесечния срок знаем ето какво: Руският президент Владимир Путин не успя да постигне големите си амбиции на бойното поле. След седмици на обстрелване на Киев, Киев все още стои“, каза Байдън.

„Президентът Зеленски и неговото демократично избрано правителство все още са на власт, а украинските въоръжени сили, към които се присъединиха много смели украински граждани, попречиха на Русия да завладее страната им.“

Ако бъде одобрен от Конгреса, този последен пакет ще означава, че САЩ са отделили приблизително 3,4 млрд. долара за подпомагане на Украйна от началото на руската инвазия в края на февруари. Миналата седмица САЩ обявиха още един пакет за помощ в областта на сигурността на стойност около 800 млн. долара.

Президентът обяви и нова програма, наречена „Обединяващи се за Украйна“, която ще осигури опростена процедура за украинските бежанци, желаещи да дойдат в САЩ. Байдън обеща да приеме до 100 000 украинци, бягащи от руската инвазия.

Програмата за хуманитарно предсрочно освобождаване ще изисква украинците, които искат да влязат в САЩ, да бъдат спонсорирани от американски гражданин или физическо лице, което ще включва организации за презаселване и организации с нестопанска цел.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът замлъкна: Изтекоха доказателства за масови гробове край Мариупол
Next: Учени от НАСА обявиха: Лондон ще потъне до няколко години, Европа е заплашена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.