Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Точно преди Великден: Черни новини за всеки Българин. Този път ни удариха брадвата, като никога до днес
  • Новини

Точно преди Великден: Черни новини за всеки Българин. Този път ни удариха брадвата, като никога до днес

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
cnhenrnenreire.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

През Страстната седмица от Великденските празници и трета непълна работна седмица на април (18 – 21) поскъпването на храните на едро продължи, но забави темпото на нарастване, след като преди това две поредни седмици цените се ускоряваха.

Това показват данните от седмичните бюлетини на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ).

Подобрен беше и историческият рекорд, тъй като през отминалите четири работни дни храните на едро са нараснали за 26-та поредна седмица или повече от шест месеци и половина непрекъснато. Толкова продължителен период не е отчитан досега от стоковия регулатор.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ, и отразява динамиката на цените на хранителните стоки на едро, към 21 април е 2.210 пункта, спрямо 2.209 пункта към 15 април или седмично поскъпване с 0.04%, докато в предходната седмица ДКСБТ отчете, че цените по стоковите тържища са нараснали с 3.21 на сто.

През отминалата работна седмица най-много са поскъпнали захарта, ориза и олиото от млечните, месните и другите храни; ябълките и лимоните от плодовете и краставиците от внос и оранжерийните домати при зеленчуците.

От началото на април цените на едро на храните общо са нараснали с 6.66 на сто. За предходния месец март повишението е с 6.42%, през февруари поскъпването е с 5.87%, а през януари е отчетено нарастване на цените с 0.65%. Общо за три месеца и половина от началото на годината цените на храните на едро са поскъпнали с 24.23 на сто.

На годишна база, спрямо 15 април 2021 година, ИТЦ се е повишил с 37.18% (от 1.611 пункта), сочат данните от бюлетините на ДКСБТ.

Седмичната равносметка

показва, че от включените в седмичния бюлетин на ДКСБТ 34 хранителни продукти, 27 са поскъпнали, 5 са поевтинели и 2 са без промяна в цената. След продължаващото поскъпване на храните, през отминалите четири работни дни ценовата ножица се е отворила още повече за 10-те основни храни, сравнявани от ДКСБТ в 18 областни центрове.

Най-голяма е разликата от 8.00 лева при кравето сирене (от 6.00 лв./кг във Варна до 14.00 лв./кг в София); при кашкавала “Витоша” разликата е 5.88 лева (от 11.12 лв./кг във Варна и Русе до 17.00 лв./кг в Пловдив и София; 4.90 лева е разликата при каймата смес (от 4.20 лв./кг в Бургас до 9.10 лв./кг в Кърджали); при замразеното пиле разликата е 4.30 лева (от 3.50 лв./кг в Хасково до 7.80 лв./кг в Силистра); 3.55 лева е разликата при зрелия фасул (от 2.45 лв./кг в Бургас до 6.00 лв./кг в Ямбол); при слънчогледовото олио разликата е 2.95 лева (от 3.00 лв./литъра в Хасково до 5.95 лв./литъра в София); 2.20 лева е разликата при ориза (от 1.80 лв./кг в Смолян и Стара Загора до 4.00 лв./кг в Хасково); при захарта разликата е 1.32 лева (от 1.20 лв./кг в София до 2.52 лв./кг в Силистра); 1.25 лева е разликата при брашното тип 500 (от 0.85 лв./кг в Бургас и Плевен до 2.19 лв./кг в Пловдив); при яйцата разликата е 0.13 лева (от 0.21 лв./броя във Варна, Велико Търново и Пловдив до 0.34 лв./броя в София).

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Адът слезе на земята. Страшна самолетна катастрофа навръх празниците
Next: На южната ни граница е нещо страшно, изпращат конни полицейски ескадрони и войската

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.