Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски
  • Новини

Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
agagnengeksho.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За великденската трапеза избрахме основните 4 продукта – килограм агнешко месо, козунак, яйца и салата. Ако ги купим от Русе ще ни струват около 43 лева. Затова се отправихме на пазар в Гюргево. Пътуването ни отне около 15 минути.

Как в Румъния се оказа с 25% по-евтино, и то при положение, че минималната заплата там е с над 65% по-висока, отколкото в България?

С разхлабването на ковид мерките на фермерския пазар все по-често се чува българска реч. Сънародниците ни купуват най-вече агнешко месо, защото е 5-6 лева по-евтино, отколкото в България. Но има и друга съществена разлика.

Минималната работна заплата в Румъния от началото на годината е 515 евро, докато у нас е 710 лева. Тоест на пазара най-важното правило е с какви доходи купуваме стоката.

В месарницата на Мариано за Великден румънците купуват половин или цяло агне. Българите са по-скромни.

“Режа им по два-три килограма. Но купуват и свински ребра, джолани”, споделя Мариано.

“Българите купуват, защото виждат, че месото ни е прясно, не е замразено. Цената е висока, но всичко се вдига – бензин, ток и никой не ни пита. И ние в Румъния не живеем добре с тези цени”, допълва Доримеа.

И въпреки това храната в Румъния е с 25% по-евтина, отколкото у нас.

 

“На сметка е. Пазарувам от тук всички продукти, включително и агнешкото, което е 14-16 лева за килограм и е натурално, и е по-вкусно, отколкото от веригите. Салати, краставици, всичко е по-евтино”, добави Росен Генчев.

На зеленчуковия пазар сергиите са подредени като в аптека. Килограм краставици е един лев и 58 стотинки, доматите са почти 5 лева, лукът 40 стотинки, а репичките и марулята 60. Така пролетната салата в Румъния излиза под 8 лева. Едрите яйца са по 24 стотинки, а най-скъпият козунак с плънка орехи и бадеми е 7 лева и 90 стотинки.

И въпреки, че търговците в Гюргево признават, че цените им са високи, великденският обяд в Румъния струва около 33 лева. В България обаче за същите продукти плащаме 10 лева повече. Първо избираме зеленчуците за салатата.

 

“Цената е 10 лева. Не е ли много скъпо? Всичко се е повишило с 20%. Клиентите мърморят, купуват в по-малки количества”, коментира Александър Баландин, зеленчукопроизводител.

Много от хората се отказват и от агнешкото месо, като му видят цената. В Русе средно струва 22 лева, съобщава БНТ. Като прибавим яйцата и козунака, сметката за великденската трапеза с продукти от България излиза 43 лева срещу 33 в Румъния.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: На южната ни граница е нещо страшно, изпращат конни полицейски ескадрони и войската
Next: Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.