Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свалят правителството на 11 май?
  • Новини

Свалят правителството на 11 май?

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
praivaltleltslt.jpg

Предлагам 11 май да е датата за сваляне на правителството, за да се спази българската традиция – да им се даде известен период на подготовка. Това предложи Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България, цитирана от „Фокус“.

Според нея този кабинет трябва да падне от власт, защото води престъпна политиката по отношение на публичния ресурс и на държавния бюджет.

„В българския вариант беше доказано, че бюджетът може да държи обществото ни в разумни граници с много малък дълг и дефицит. Дълговете могат да се правят, но само и единствено когато се използва в правилни, разумни и съобразени с бъдещото развитие закономерности.

Така, както тук се краде обществен ресурс, така, както европейски фондове във вид на План за възстановяване и развитие, който План не заслужава одобрение, но е обещан, парите ще се дадат на България, като послушен партньор, но това освен нова корупция, нищо друго няма да донесе на страната ни“, подчерта бившият премиер.

Според Ренета Инджова никой не говори, каква макроикономическа, монетарна, финансова или взаимосвързана с бюджетната политика ще се води, защото тези два механизми – бюджетарен и банков, са изключително важни в съгласуването си, а се говори кой ще е гуверньорът на БНБ – а защо е толкова важно, като БНБ не изпълнява никакви значими функции в международен план, валутният борд застопорява нещата и не дава възможности за маневри, за реално управление.

„Ами това им е важно единствено, за да могат да укрият онези, които досега са правили нарушения в банково и финансово отношение, и онези, които тепърва ще трябва да вземат някакви пари“, уточни Инджова.

На въпрос как министрите ще се справят с проблем №1 – инфлацията, експремиерът обясни, че първо трябва да се преведе думата „война“, тъй като на километри от нас се води такава и пряко въздейства върху икономиката ни, както и върху икономиката на целия свят.

„Война“ на икономически език се нарича „инфлация“ и ако има интерес към война и войнолюбиви сили са се появили по света, то се дължи на обстоятелството, че ги влече инфлацията. Защото тя е начинът, по който генерират стимули за инвестиции, тя е начинът, по който грабят народите, тя е начинът, по който извършват конкуренцията помежду си.

Тоест, и сега чрез инфлация, идете кажете, че трябва да се управлява това стопанство, те казват: „А то войната е виновна за всичките ни проблеми“. Че аз няма да се учудя, ако започнат ясно, директно и на глас да искат войната да продължава, защото тя е тяхната защита срещу некадърност и срещу нежелание да се управлява. А тя винаги ще доведе до инфлация. Тя има способността да ражда инфлация“, обясни Ренета Инджова.

По думите й има всякакви решения за справяне с икономическата криза, като таван на цените, намаляване на ДДС и много други, всичко е постижимо, когато има политическа воля и морал.

„В условия на война най-добре се мобилизират и ресурси, и хора, дори и дисциплина, с която да се противостои на корупция, но за това се изисква кадърност, политическа воля и морал. Нито едно от тези неща няма да намерите в момента в наличност. Така че войната е много удобно прикритие за некадърност и нежелание да се управлява страната“, категорична е Ренета Инджова и затова апелира:

„По-малко анализи, лъжи и повече освестяване, защото до такава степен сме заблудени в представата за нашият живот, че няма по-голям крах от това сами себе си да унищожим.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков заминава за Киев
Next: 22-годишна влезе по спешност в болница, когато я видяха на ехограф, всички онемяха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.