Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се питат в критичния момент: Ще дадем ли военна помощ на Украйна!? Ето думите на Петков
  • Новини

Всички се питат в критичния момент: Ще дадем ли военна помощ на Украйна!? Ето думите на Петков

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
dumipetkotov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тримата ми коалиционни партньори трябва да спрат да мислят партийно, заяви премиерът

„Това правителство много пъти ясно е казало, че ние осъждаме агресията на Русия. Мястото на Украйна е в ЕС. Това е тяхната сигурност”. Това заяви в ексклузивно интервю пред NOVA премиерът Кирил Петков.

„Като Кирил Петков, не като премиер, за мен военна помощ е абсолютно правилното нещо да се направи. Но в случая съм премиер, имам коалиционни партньори, които имат ясни „червени линии” и моята задача, не е да се правя на най-смелият”, коментира още Петков. „В момента „Демократична България” казват:

„Това е нашата „червена линия”, БСП казват: „Това е нашата „червена линия”. Трябва да помислим. Затова ще ги поканя да отидем в Киев, защото не може човек да има по-информирано решение отколкото, когато е там. Надявам се, че тази седмица, докато парламентът е в почивка, ние ще си свършим работата като лидери и всеки ще направи стъпка назад, ще помисли колко е важна стабилността на България и каква трябва да ни е общата позиция, вместо да хвърляме червени линии и да махаме знамена”, заяви Петков.

Той се надява БСП и „Демократична България” да намерят общ език, а „Продължаваме промяната” ще бъде лидер в този диалог.

„Доста добри общи решения се случват, но светлината на прожекторите не ги фокусира тях. За БНБ беше добър пример – когато не се мисли коалиционно как може да работим заедно, веднага се изпада в криза, която автоматично започва да разклаща цялата структура на тази коалиция. Но мисля, че това беше добър урок за нас.

Сега нека използваме урока, който имахме миналата седмица, и да се обединим под обща позиция. Има конфликти, има проблеми, но има принципно поведение. Държавата, въпреки кризите, които ни заливат отвън, оцелява по добър начин, сравнение с това, което щеше да бъде, ако не беше това правителство в момента”, каза още Петков.

„Тримата ми коалиционни партньори трябва да спрат да мислят партийно. По време на война трябва да се мисли държавнически”, каза премиерът.

Той коментира и споровете по темата за парите за пътищата. „Ако ги бяхме раздали със затворени очи на 8 фирми тези 1,1 милиарда, щяхме да повторим на ГЕРБ начина за разплащане и пак щяхме да имаме 3000 дупки по пътищата”, заяви Петков. Сега обаче се стигнало до разумно решение. „Някой път в конфликта се раждат решения”, коментира премиерът.

Парите за пътища не са станали заложник на решението за БНБ. „За мен главният банкер на България трябва да е с най-високата репутация, която може да бъде. Тук не става въпрос за сделки. Имаме задължение да намери най-добрия банкер, около който всички да се обединим, да направим най-добрите пътища, да го направим по най-прозрачният начин. Нашата работа като държавни служители в момента е даване, даване, даване”, каза премиерът.

Парламентът каза “Не” на Любомир Каримански за поста управител на БНБ (ОБЗОР)

Той оцени Каримански като много добър банкер, който би бил много добър за Световната банка. „За централния банкер на България критерият трябва да бъде още по-висок и цялата коалиция да се обедини около него”, каза премиерът.

Петков коментира и икономическите въпроси.

„Знаем, че трябва да помогнем тези шокови движения на цените да бъдат посрещнати от държавата поне в началото и едновременно с това да използваме всички извънбюджетни начини цените да се намалят. В това правителство има доста икономисти. Знаем, че дългосрочно трябва да имаме стабилни мерки”, каза Кирил Петков.

Петков обаче посочи, че трябва да сме внимателни по въпроса с премахване на ДДС. „Много лесно падат данъците и много трудно се качват нагоре”, каза Петков.

По темата „Северна Македония” Петков отрече да е договаряно падането на ветото на България до юни месец. Петков е категоричен, че пътят на РСМ към Европа е в интерес и на България, но не и преди да се гарантират правата на българите там.

„Нищо няма да се направи, без да има гласуване в парламента и широк обществен дебат”, каза Петков.

„Дебатът трябва да е истински. Ако пак развяваме лозунги, без да разбираме ситуацията, ние най-много да направим една съседна страна още повече да не ни обича и да няма шанс да влезе в ЕС. През 2020 г.

българското правителство е гласувало в Съвета на министър-председателите, че РСМ ще бъде пусната в посока Европа. Този глас вече е даден. Ние сме една от малкото държави, които си позволяват, след като в първия момент сме дали посока на Северна Македония към ЕС, след това да наложим вето за 2 години. Дългосрочната стратегия на България задължително трябва да бъде РСМ да бъде част от ЕС”, каза Петков.

„Ако правата на българите с промяната на Конституцията е гарантирана от ЕС, с други думи промяната да бъде част от пакета мерки, които са вкарани в Договора на Република Северна Македония и е задължение за тях да променят Конституцията по пътя за Европа, това вече е една стъпка напред“, каза премиерът. Според него ние трябва да преместим ветото, а не да го вдигнем.

„Ние да ги качим на влаковите релси на Европа, но критериите, които те трябва да изпълняват, да са ясно заложени от нас “, каза Петков.

„Даваме пътя на РСМ към Европа, но този път е постлан с изисквания и задължения, ясно рамкирани и по този начин да използваме цяла Европа да гарантира прогреса, който ние искаме като българи“, обясни премиерът.

„Ако искаме промяна на Конституцията сега, това е много трудно. Ако кажем: „ Тръгвайте по пътя, вдигаме ветото”. Но първа глава не може да бъде отворена без Конституцията да е променена, тогава те вече не трябва да сменят Конституцията, защото България иска, а защото това е техният договор с ЕС, който определя пътя на РСМ като страна-членка“, уточни Петков.

„Ако искаме промяна на Конституцията сега, това е много трудно. Ако кажем: „ Тръгвайте по пътя, вдигаме ветото”. Но първа глава не може да бъде отворена без Конституцията да е променена, тогава те вече не трябва да сменят Конституцията, защото България иска, а защото това е техният договор с ЕС, който определя пътя на РСМ като страна-членка“, уточни Петков.

„Ние трябва да го поискаме, ние трябва да го вкараме в договора. Не трябва да чакаме някой да ни свърши работата. Най-глупавото нещо, което бихме направили сега, е против българския интерес да се запънем. Да искаме всички неща, които сме си мечтали да се случат, да се случат преди вдигането на ветото. Тогава националистите ще вземат управлението там и тогава шансовете ни ще са нулеви. Сега имаме нормално правителство там и то е готово да поеме ангажиментите си през европейска договор“, каза Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това вече не го очаквахме: Огромен обрат с цените на горивата, ето какво ни чака още лятото
Next: Отново безмилостна брадва за едва-оцеляващите български пенсионери. Още 5 лева хвръкват хей-така

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.