Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коалицията се пропуква. Лидерите на ДБ, БСП и ИТН бесни на Петков, а той става агресивен
  • Новини

Коалицията се пропуква. Лидерите на ДБ, БСП и ИТН бесни на Петков, а той става агресивен

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
kaolqlcqiciq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Лидерите на трите партии, партньори на ПП в управляващата коалиция, са в пълно неведение за предстоящото пътуване на българската делегация, водена от премиера Кирил Петков за Украйна, твърди Епицентър.Бг.

ЛИДЕРИТЕ НАУЧИЛИ ОТ МЕДИИТЕ ЗА ХРУМКАТА НА ПРЕМИЕРА

Корнелия Нинова, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Слави Трифонов разбрали от медиите, че Петков има намерение да посети воюващата страна, придружен от партньорите си в управлението.

След като съобщил това първо пред Тв камерите, Петков пуснал СМС-и на коалиционните си партньори което те приели като крайно неуважение и незачитане на коалиционната комуникация и принципите за взимане на общи решения по такива важни въпроси.

Слави Трифонов, който отдавна е на нож с премиера и двамата вече не си говорят, решил да прати Балабанов, който е ниско ниво във взимането на партийни решения, за да покаже пренебрежението си към хрумката на премиера.

„Това е отчаян ход на Петков, който иска по този начин да реши вътрешно-коалиционните противоречия. Но нищо няма да постигне, защото никой няма да промени позициите си от едно ходене до Украйна“, коментираха пред Епицентър.бг от ИТН.

ХРИСТО ИВАНОВ ОТКАЗВА ДА СЪПРОВОДИ ПЕТКОВ

Христо Иванов и Атанас Атанасов се чудели кого да пратят в делегацията, защото не знаели нито с кого ще се среща Петков, нито къде ще отиде.

„Със сигурност аз няма да ходя“, заяви Христо Иванов. Атанас Атанасов, за когото се чу преди ден, че се стяга да пътува за Украйна, също вече давал заден. Правителстреният самолет ще бъде пълен с каски и бронежилетки, както обяви самият премиер, но не е ясно къде ще разтоварят, заявиха за Епицентър. бг от управляващата коалиция.

НИНОВА ТВЪРДО ПРОТИВ

В БСП също са в шок от идеята на Петков. И те научили за нея от медиите. Категорично ясно е, че вицепремиерът Корнелия Нинова няма да съпровожда премиера. Ръководството на партията ще реши утре на какво ниво да бъде нейното представителство в делегацията и дали изобщо трябва да пращат свой човек в Украйна.

Социалисти коментират, че това посещение е необмислено, необосновано и с него няма да настъпи промяна в червените линии, които те няма да прекрачат на никаква цена. За Нинова е по-важно да запази политическата си физиономия на непреклонен и принципен лидер на БСП, отколкото да приглася на неуравновесеното поведение на Кирил Петков, казват от БСП.

„Защо Петков ще ходи в Украйна, питат се мнозина. Тезата му, че искал да се сдобие с информирано мнение за ситуацията там, граничи с глупостта“, коментират в правитествени кръгове.

„По-голяма глупост Киро не може да измисли, написа в в Фейсбук бившият вътрешен министър Богомил Бонев и добавя: „Като имаш кураж и искаш информирано мнение, иди в Донецк, Луганск и Мариупол. Иди там, където осем години хората са подложени на геноцид от нацистите.
Няма да получиш информирано мнение при самите нацисти“.

Според Ивайло Калфин „толкова по-зле за управляващите, ако чакат да отидат в Киев, за да разберат какво се случва“. Бившият вицепремиер е категоричен, че в правителството „трябва да имат позиция, но тя не трябва да се използва за вътрешнополитически цели някой да се разбере с някого“.

ПРОВАЛ НА КОАЛИЦИОНННИЯ СЪВЕТ

Темата за пътуването в Украйна трябваше да бъде предмет на дебат и в утрешния лидерски коалиционен съвет. Там обаче решения все по-трудно се взимат.

Кирил Петков вече е загубил доверието на ИТН. До скоро на съветите Слави Трифонов „присъствал“ виртуално чрез телефона си, но след разногласията с Петков, престанал да си комуникира с него. Тошко Йорданов също вече отказва да ходи на тези заседания след проява на агресивно поведение от страна на премиера към него. И партията се представлява „лидерски“ от Виктория Василева.

ПРЕМИЕРЪТ С АГРЕСИВНИ ИЗБЛИЦИ КЪМ ПАРТНЬОРИТЕ

Все по-малко желание да ходи на коалиционните сбирки имал и Атанас Атанасов, който също изпитал на гърба си неуравновесения характер на Петков. Засега нервните изблици на премиера издържал Христо Иванов, но и той споделял, че на „това трябва да се сложи“ край. Затова и днес от ДБ заявиха, че вече не искат свикване на този формат, макар че тяхно бе желанието за тази сбирка в първия работен ден след Великден.

От дясната формация заявиха, че не виждат смисъл от това заседание след като миналата седмица в парламента пропадна тяхното проекто-решение за изпращане на оръжие на Украйна.

„Няма смисъл да организираме коалиционен съвет във вторник“, обяви днес Христо Иванов. Десните ще пробват другата седмица да вкарат отново решението за оръжия за Украйна в парламента, без да е минало през коалиционния съвет. А това вече обезсмисля съществуването на такъв съвещателен орган, който да координира законодателната дейност на управля вашите.

Единственият стабилизиращ елемент в коалиционната формула е председателят на БСП Корнелия Нинова, която обаче я категорично, че няма да предаде позицията на партията, дори и това да струва живота на правителството.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кулезич отсече кратко и ясно: Краят на Путин ще е новото начало за България
Next: Кирил Петков към българите: Дайте по една заплата за Украйна, както направих аз!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.