Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти с кошмарни прогнози за БГ икономика заради спрения газ от Русия
  • Новини

Експерти с кошмарни прогнози за БГ икономика заради спрения газ от Русия

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
jkioorespektr.jpg

Това е наказателна акция, с която Руската страна цели да получи дивиденти като накаже страна от ЕС. ЕС по никакъв начин не може да ни помогне в случая. Това заяви енергийният експерт Иван Хиновски в студиото на “Здравей, България” по Нова телевизия.

Той посочи, че в момента газът идва от “Турски поток”: “Единствено газ може да дойде от Гърция”. Като възможно решение на правителството посочи доставки на втечнен газ.

На топлофикациите работата не може да продължи без руските доставки, коментира пред бТВ Хиновски, който е председател на Българския енергиен и минен форум. По думите му съгласно нормативните изисквания те трябва да разполагат със запас от битум.

По-важна е индустрията, защото тя изпада в шок в момента. 95% сме зависими от руския газ, съобщи експертът.

„Би трябвало, тъй като това се очакваше, България да е взела съответните мерки, най-малко да имаме готов договор за междусистемна свързаност с турската газова система, защото от там можем да получим най-бързо доставки на природен газ.

И другото – суапови сделки през Ревитуса от Гърция, макар и малки количества. На България реално погледнато сега й трябват около милиард – 1,5 милиарда най-много кубически метра газ на година. Вече в остатъка от тази година остават много по-малко. До края на тази година – може би половината”, заяви Иван Хиновски.

По думите му, много е важна подготовката със съседните страни, нормативна и политическа. Над 95% от газа, който България потребява, е от „Газпром”, подчерта още въднъж експертът.

„Даже бих казал, че този газ, който ние го наричаме азерски, той до голяма степен има руска компонента, така че може да се каже, че сме 95% зависими от руския газ”, отбеляза Хиновски.

Във връзка с очакваното увеличение на цената на природния газ от 1 май, припомняме ви, че „Булгаргаз” поиска 5,3 ръст, Иван Хиновски заяви, че не очаква ръст на цените.

“Ако България успее да договори ново продължение на договора, което е възможно, стига да има политическа и икономическа мъдрост, не очаквам ръст на цената на газа, защото по всички анализи и прогнози на цената на газа, в Европа се очертава тенденция на лек спад на цената на природния газ, така че не би трябвало да очакваме по-голям от искания от „Булгаргаз” ръст на цената”, добави експертът.

По думите на Кузман Илиев няма свободни капацитети на газ в световен мащаб.

“С това действие се отсича главата на животновъдството в България”, категоричен беше той.

Според него министърът на енергетиката говори и се държи като “Мария-Антоанета и мадам дьо Помпадур”. Ако немската страна не се съгласи на условията на руската страна, европейската икономика “ще плонжира в рецесия”, каза Илиев. Според него цената ще бъде платена от Централна и Източна Европа.

Като пропуск в европейската енергийна политика посочи липсата на започнати проучвания за газ в Европа: “САЩ за разлика от Европа са много по-готови от нас”.

Хиновски беше категоричен, че нито ядрена енергетика, нито собствено производство може да компенсира доставките на руски газ. Според него “Зелената сделка” не решава проблемите със зависимостта на Европа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов отиде край Бургас и ето какво завари, посочи грозен гаф на Петков
Next: Путин с нова заплаха към света: Взехме решение! Светкавичен удар към

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.