Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков и Василев обявиха война на Радев
  • Новини

Петков и Василев обявиха война на Радев

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
oetketpovasiev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Позицията на президента Румен Радев е позорна, защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи и че това е нормално, че това добре. Тежките думи изрече съпредседателят на Продължаваме промяната Асен Василев на първия партиен брифинг на ПП.

Така той отговори на острата критика на държавния глава към кабинета по-рано днес. Правителството дължи категоричен отговор на гражданите чии интереси обслужва – техните или нечии други и е крайно време да докаже, че отстоява българския суверенитет и работи в полза на него, заяви Радев преди да замине на официално посещение в Испания.

Според него спирането на руските газови доставки към България е знак, че икономическата война ескалира и рискът за страната се увеличава във всички измерения. Държавният глава посочи, че неслучайно отдавна призовава за внимателно и отговорно отношение на българските власти към войната в Украйна, която влияе пряко върху благосъстоянието и живота на българите.

Аз смятам, че Украйна ще победи и ние трябва да помогнем на Украйна да победи, отсече Асен Василев. И допълни: “Иначе алтернативата е първо Украйна, а след това и цяла Източна Европа да станат васални придатъци, на Русия, което това правителство и партия “Продължаваме промяната няма да допуснат”.

Безпрецедентна икономическа агресия срещу България нарече Василев решението на Москва да спре доставките на газ за страната ни. Българи бе сложена в списъка на вражеските държави. Питам защо? Руската посланичка си позволи недопустими изказвания, продължи вицепремиерът и финансов министър.

Всички тези неща се случват, въпреки че България директно не е изпратила оръжие, каза Василев. И увери, че България ще вземе решението за военно-техническа помощ на Украйна и ще изпрати боеприпаси на Киев.

Депутатите на “Продължаваме промяната” ще гласуват за това в парламента, заяви и Кирил Петков. Двамата съпредседатели на ПП казаха, че решението на БСП, която е против това, било въпрос на избор. Всеки месец се предричало падане на коалицията, но тя още била на власт.

България не е и няма да бъде васален придатък на никого. Ако някой ни обяви война, трябва да е готов за нашия ответен удар, заяви с патос Василев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Разбиха схема в МВР, в която са участвали над 20 полицаи, ощетили бюджета
Next: Радев пита чии интереси обслужва кабинета Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.