Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от Украйна: Ето какво се договориха Кирил Петков и Зеленски на съдбовната среща
  • Новини

Предаваме на живо от Украйна: Ето какво се договориха Кирил Петков и Зеленски на съдбовната среща

Иван Димитров Пешев април 28, 2022
zlelelsudbbb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България ще ремонтира украинска военна техника, а Киев ще ни доставя ток. Варна пък се превръща в логистичен хъб за украинска пшеница и слънчоглед. Това стана ясно след съвместна пресконференция на българския премиер Кирил Петков и украинския президент Володимир Зеленски след среща на двамата лидери. Министър-председателят ни благодари на Зеленски за оказаната помощ при спасяването на българските кораб и моряци от Мариупол.

Проведохме съдържателни преговори в тези сложни условия. Украйна има нужда от подкрепа от своите партньори, за да отстоява своето бъдеще. Точно сега и точно в Украйна се решава дали другите европейски народи ще могат да живеят свободно, заяви украинският президент.

Днес с Кирил Петков говорихме за ремонт на украинските военни мощности в заводи, в България. За нас е важно качеството и сроковете, каза Зеленски и добави, че двамата лидери са обсъдили и взаимодействие в енергетиката. Украйна е готова да снабдява България с електоенергия и да съдейства за диверсификация на газа през Трансбалканския газопровод, каза Зеленски.

Постигнати са били договорености за транспортиране на селскостопанска продукция през пристанище Варна. Киев от своя страна ще сътрудничи на българските плавателни съдове, блокирани на пристанища в Украйна. “Благодаря Ви за помощта за българския кораб и моряци”, посочи Кирил Петков.

По думите му започва “нелесна операция” по освобождаването на блокирания в Черноморск български кораб заедно с екипажа му – въпреки мините и останалите опасности в Черно море в момента. “Знаят, че грижата към техните граждани в България е много добра и това е жест към нас”, обясни премиерът.

Искам да Ви благодаря за лидерството, което показахте не само за Украйна, но и за целия свят. Украйна ще победи в тази война и всички демократични страни ще застанат зад вас – няма съмнение в мен, че това е единственото нещо, което може да се случи, каза Петков.

“Имаме толкова общи области за подкрепа – България с радост ще подпомогне износа на електричество от Украйна към България и Балканите. Това ще ни предостави възможност за допълнителни доставки на електричество, но и ще предостави свободни капитали в Украйна, които са много необходими. България може да бъде от ключово значение в подкрепата на Украйна, като използва трансбалканската линия, по която да доставяме газ от енергийните терминали от Гърция и Турция в Украйна”, посочи Петков.

България с радост ще превърне Варна в логистичен хъб за зърно и слънчоглед, за да можем да ги използваме за дистрибуция, заяви Кирил Петков.

“Вашето искане за военнотехническа помощ по отношение на реконструкцията и ремонта на машини в български фабрики ще е добра възможност за Украйна и България”, изтъкна той.

Много е важно за България Украйна да вижда ясен път към Европейския съюз. Имате силния глас на България, когато се срещна с моите европейски партньори, заяви още българският премиер.

По-рано през деня българските представители посетиха градовете Бородянка, Буча и Ирпин, където се запознаха с пораженията от водените там военни действия.

Заедно с премиера Кирил Петков до Украйна пътуват министърът на отбраната Драгомир Заков, народните представители Калоян Икономов, Станислав Балабанов и Атанас Атанасов, както и директорът на “Ситуационен център” към МВнР Антон Марков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: АЛАРМА: Руското правителство със смразяващо послание лично към Кирил Петков! Врътнаха кранчето, ето какво следва
Next: Каракачанов изригна: Вчера, с помощта на правителството, беше извършена кражбата на века

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.