Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя рядко се изказва, но този път вицепрезидентът Илияна Йотова удари голямата брадва на Кирил Петков
  • Новини

Тя рядко се изказва, но този път вицепрезидентът Илияна Йотова удари голямата брадва на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
iotioovovaaa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Словесните престрелки между “Дондуков” 1 и 2 не спират от вчера. Днес в тях се включи и вицепрезидентът Илияна Йотова, обръщайки се към премиера Кирил Петков, който днес сравни войната в Украйна с българското Априлско въстание.

Ето какво написа Йотова на своята фейсбук страница:

“Никого не бих съветвала да търси алиби за едно или друго решение в българската история, защото ще допусне голяма грешка. Паралелът, който днес направи премиерът Кирил Петков, беше голяма грешка. Това заявих в отговор на журналистически въпрос в Сандански, където бях гост на празника на града.

Българската история е много дълга и имаме много примери, когато политици, не съобразявайки се с националните интереси, са взимали решения, които са довели до национални катастрофи. Така че по-внимателно с историческите паралели!

Бих искала да припомня на министър-председателя, че героите на национално-освободителното движение, на Априлското въстание не са “някакви хора”, те си имат имена. За тях разказваме на децата си и се гордеем. Не съм чувала по-простовата позиция за Априлското въстание”, написа вицепрезидентът в социалната мрежа.

Напрежението между “Дондуков” 1 и 2 се изостри от вчера, когато от правителството нарекоха позицията на президента за Украйна “позорна”. Радев пък каза по адрес на предложеното от премиера Петков дарение на една заплата за Украйна: “Призовавам българските политици преди да спасяват света, да погледнат и към хилядите бедстващи българи”. С думите “Суверенната българска позиция се изработва в София, а не в Киев” президентът беше критичен и към посещението на правителствената делегация в украинската столица.

Днес размяната на реплики продължи: “Цинично е в енергийно най-бедната страна в Европейския съюз да кажеш “ще намерим друг начин, но ще плащаме по-скъпо”. Някои хора могат да плащат по-скъпо, но други вече са на ръба. Тези, които могат да си позволят да плащат по-скъпо и вземат решенията, трябва да мислят за онези, които не могат да си го позволят” – с тези думи президентът отправи поредните си критики към настоящото правителство, като този път визира справянето със ситуацията след спирането на руския газ за България.

А във връзка с “обвиненията на българския президент Румен Радев”, че “играете против интересите на страната си по въпроса за плащането на газа”, Петков посочи в интервюто за “Монд”, че правителството отстоява интересите на България. “Има договорни задължения и те трябва да се спазват. Най-големият интерес на България е да разполага с възможно най-разнообразни източници на енергия. Обратно, да наведем глава и да отстъпим пред един агресор в Украйна, който иска да променя договорните задължения със сила и едностранно, е нещо, което аз лично не разглеждам като интерес на България. Позицията на президента е напълно погрешна”, казва българският премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 100 000 българи ще се уредят с безплатни къщи и работа от правителството! Ето кого засяга!
Next: Предаваме на живо от местността Св. Спас край Смолян: Показен разстрел на голям бизнесмен

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.