Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът на Сърбия предупреди България, че ще стане страшно, ако си вземем от газа им
  • Новини

Премиерът на Сърбия предупреди България, че ще стане страшно, ако си вземем от газа им

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
srubibiqgazz.jpg

Напрежението на Балканите расте с всяка изминала минута.

Нарушаването на договорите от страна на Русия със спирането на газа за България налива още масло в огъня.

Предупреждение отправи руския сателит Сърбия към България, ако реши да взима газ от тръбата по Балкански поток, която страната ни изгради с 3 милиарда лева.

Припомняме, че количествата по т.нар. Турски поток са 10 пъти над консумацията на България за цяла година. Няма обаче клауза, по която да можем да ползваме от руския газ, който пренасяме към Сърбия и Унгария.

Сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че не се тревожи за протичащия през България по Балкански поток руски газ и добави, че самото споменаване на възможността да се вземе от сръбския газ, протичащ по транзита, „не е на място“, предаде Танюг, цитира БТА.

„Макар в днешно време да е възможно всичко, не се тревожа за доставката на газа по Балкански поток през България в Сърбия. Това би било прецедент с такива мащаби, каквито никога досега не са виждани. Това би означавало, че не съществуват никакви договори, договорни задължения, върховенство на закона, а Див Запад“, подчерта Бърнабич пред журналисти на икономическия форум Яхорина.

Тя посочи, че взимането на газ от транзита би означавало, че може да бъдат взети и стоки от камион, ако на някой това му харесва.

Това просто е невъзможно, изтъкна тя.

„Самите приказки за това и самото изречение на българския премиер – няма да правим това, просто не е на място. Никой не може и да си помисли да го направи, а не да каже „достатъчно добри сме да не го правим“, каза Бърнабич.

Ако някой вземе от транзитирания газ, това би довело дотам, че вече няма никаква сигурност за никого в Европа и по света, продължи тя.

Премиерът каза, че Сърбия е инвестирала над милиард евро в газопровода.

„При това сме платили газа, той е наш, имаме договор с Русия за снабдяване с газ. Случило се е той да минава през България, те да имат проблеми, но българските проблеми не са наши проблеми“, посочи Бърнабич.

Тя изрази надежда, че Полша и България ще успеят да се договорят за доставката на газ, допълва БТА.

„Интересува ме как живеят хората в Сърбия, а всяко сътресение в ЕС би имало негативни последици за икономиката на Сърбия. Колкото по-мирно и стабилно е всичко, толкова по-добре за нас“, каза в заключение Бърнабич.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанка се натъкна на рядка находка в тоалетна на Кауфланд, даде я на полицията
Next: Оттегля се от властта? Путин страдал от сериозни ментални проблеми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.