Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драгомир Заков, къде ни е самолетът Ан-30, който от 1 година е в Украйна
  • Новини

Драгомир Заков, къде ни е самолетът Ан-30, който от 1 година е в Украйна

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
dragggzakakk.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Новината, която премиерът Кирил Петков произведе вчера след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски, че България е готова да ремонтира военна техника на киевското ведомство, озадачи редица авиоексперти и военнослужещи в редиците на Военновъздушните сили у нас. Именно заради темата за ремонтите на самолети.

В четвъртък, докато Петков и Зеленски разговаряха за помощта, която България оказва на Украйна във войната на Русия, никой не използва момента да попита армейския министър Драгомир Заков какво се случва с българския самолет, пратен преди повече от 1 година на ремонт тъкмо в Киев.

Става въпрос за Ан-30, един от флагманите на ВВС у нас, който се намира в Украйна от началото на 2021 г. за ремонт, чиято цел е да му осигури ресурс за над 7 години, след като бе приземен принудително преди 6 години. Не е ясно нито какво се случва със самата машина, нито как ще бъде обезпечен ремонтът.

По договора, сключен за цялостното му модернизиране, включително на двигателите и бордовите системи през 2020 г. от тогавашния военен министър Красимир Каракачанов, пределният срок е изтекъл през март тази година или 14 месеца от пребазирането на самолета в Киев.

И тази обществена поръчка бе обвита в скандали, след като ремонтният завод „Антонов“ край украинската столица, единствен възможен изпълнител на заданието, имаше претенции спрямо изискванията от българска страна, заложени по конкурса от 2019 г. Впоследствие недоразуменията бяха изчистени в крайна сметка МО на воеводата се подписа за малко над 7,5 милиона лева с ДДС с държавното предприятие „Укринмаш“ през октомври 2020 г.

Само преди две седмици летище „Жуляни“, където би трябвало да се намира цехът за ремонт на нашия самолет, бе обстрелвано от руски ракети. Бяха унищожени административни сгради и няколко производствени линии на съседен завод, отново част от тамошното държавно предприятие.

Драгомир Заков обаче досега не е издавал официална информация дали „Антонов-30“ на българските ВВС е оцелял при атаките, нито как ще се осъществи ремонтът му или полетът му обратно в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Днес е IT експерт, печели 5 пъти повече от лигльовците с лимузини
Next: Биха и ограбиха много евро от заможно украинско семейство в Слънчев бряг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.