Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията падна. Стефан Янев обяви как ще се казва партията и кога се свиква първото събрание
  • Новини

Мистерията падна. Стефан Янев обяви как ще се казва партията и кога се свиква първото събрание

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
sttttqnenenv.jpg

Дойде времето да заявим ясна и категорична позиция относно нелеката ситуация, в която се намира страната ни, както във вътрешнополитически план, така и с оглед на сложната геополитическа обстановка. Всички ние трябва да дадем тази оценка, като граждани и българи, с ясното съзнание за историческата отговорност, която носим за бъдещето на България и на идните поколения.

За никого не е тайна, че страната ни се намира в дълбока криза. Криза, която намира своите проявления във всяка една сфера от обществено-икономическия живот.

Изправени сме пред демографска катастрофа, която се явява основна заплаха за националната ни сигурност, застрашавайки самото физическо съществуване на българската държава.

Икономиката не функционира пълноценно. Няма предвидимост по отношение на правилата. Липсват подходящи условия за развитие и реализация на частната инициатива. Доходите продължават да бъдат унизително ниски, а високите нива на инфлация ги обезценяват още повече. Ставаме все по-бедни, а животът – все по-скъп.

Социалната система е пред колапс. Здравеопазването остава недостъпно за много български граждани, които на практика са лишени от медицинска грижа. Образователната система е неефективна и функционира хаотично, като продължава да е напълно неадекватна на изискванията на икономиката и бизнеса.

>Корупцията е пуснала дълбоки корени в политическата и икономическата система на страната. Корупционната среда подкопава политическата ни система, устоите на нашата демокрация, като я прави неработеща и неефективна.

>България се намира в почти постоянна полтитическа криза от години. Основните институции не функционират според очакванията на българските граждани. Показателно в това отношение е системно ниското доверие, с което се ползват основните органи на държавната власт. Налице е криза в представителните функции на политическите партии. Наблюдава се изключително тревожна тенденция за увеличаване на политическата апатия. Няма смислено политическо лидерство. Няма автентичен политически елит.

Страната ни се нуждае от нова перспектива, от нов модел на политическа комуникация и взаимодействие, от постигане на широко обществено съгласие по ключови национални приоритети и цели.

Изправени пред всички тези предизвикателства, ние вече не можем да стоим безучастно! Време е да се събудим. Време е, в качеството ни на активни граждани, да поемем отговорност за съдбата на собствената ни нация и държава. В тази връзка, аз и група мои съмишленици, решихме да поставим началото на нова политическа формация, която нарекохме „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“!

Защото България е нашата Родина! Защото нашата отговорност е пред България и пред бъдещето на българските деца! Защото България е държава с хилядолетна история, успяла да запази своето име през превратностите на времето. Наш дълг е да продължим да го отстояваме и занапред!

Защото е крайно време да спрем да говорим за „стабилност“ и „устойчивост“! Стабилност и устойчивост на какво?! На мизерията?! На ниските доходи?! На унизеното ни национално достойнство?! На социалния разпад?! На имитацията на демокрация?!

Време е да заговорим за ново начало! Време е да си кажем, че безвремието, в което живеем и което ни е приковало на дъното, трябва да приключи. А това може да стане само тогава, когато спрем да мислим, че безобразията на компрометирания политически елит са наша съдба, срещу която сме безсилни. Време е да приемем, че не заслужаваме нищо по-малко от непрекъснато развитие напред. Време е да приемем, че заслужаваме ВЪЗХОД!

Ето защо, съгласно приложимите разпоредби на Закона за полтическите партии, свикваме събрание на Инициативния комитет на ПП „Български Възход“ на 05.05.2022 г. от 10.30 часа в конферентната зала на „Гранд Хотел София“. На него ще приемем учредителна декларация, в която ще залегнат основните принципи и цели на нашата формация и по същество ще представлява първото действие по учредяването на ПП „Български Възход“, предхождащо провеждането на учредително събрание, което ще да бъде свикано в рамките на законоустановения срок.

Нашата кауза е за повече справедливост, за истинска демокрация, за суверенитет и национално достойнство! Нашата кауза е България! Можем да успеем само заедно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Финансовият свят замря: Тежко въоръжени барети нахлуват в централата на Дойче Банк
Next: Църквата на война с Кирил Петков. Отказва благословия на кабинета заради високите сметки за ток

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.