Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Църквата на война с Кирил Петков. Отказва благословия на кабинета заради високите сметки за ток
  • Новини

Църквата на война с Кирил Петков. Отказва благословия на кабинета заради високите сметки за ток

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
csmksckeme.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Четири месеца след идването на власт на коалиционното правителство на Кирил Петков нито премиерът, нито министрите са получили благословията на патриарх Неофит. Още по-скандалното е, че Негово Светейшество и българските митрополити досега не са имали лична среща с нито един от членовете на Министерски съвет.

Това не се случи дори и на двата най-големи християнски празника – Коледа и Великден. В същото време, дядо Неофит и владиците дадоха личната си благословия за здраве и просперитет на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, въпреки че вече година не е на власт.

Причината за сензационния разкол между настоящата светска и православна духовна власт е, че Кирил Петков, съветниците му и пиари показаха явно пренебрежение към патриарха и църквата. Още при самото встъпване в длъжност на харвардите, очевидно незнаейки как действа досегашният държавен протокол по отношение на православната църква, те не поканиха подобаващо дядо Неофит на откриването на новото Народно събрание, както и на сесията, където новият кабинет положи клетва през декември миналата година.

Премиерът наруши и традицията, при встъпването си в длъжност да изпрати официално писмо до Негово светейшество с искане за среща. Според държавните правила новоизбраният премиер не само че подобаващо трябва да покани патриарха да присъства на клетвата на правителството в парламента, но след това и да помоли за лична среща дядо Неофит, както и духовните водачи на традиционните вероизповедания у нас.

Нещо, което момчето от Канада не направи, а съветниците му очевидно не бяха наясно и какво да го посъветват.

След дълго умуване и гафове на протокола му, чак през март той поиска официално да се запознае с дядо Неофит. И тук от Министерския съвет допуснаха гаф, защото искането им бе формулирано като „запознанство“, а не като „благословия“, което бе израз на дълбоко неуважение към сана и мисията на българския патриарх.

Затова и министър-председателят получи отказ за среща под предлог, че Светият Синод скоро няма заседание, а аудиенция между патриарх и премиер може да се проведе само след решение на владиците. Нещо, което не е вярно.

Около Нова година коалиционният кабинет провокира още едно сериозно напрежение между Министерски съвет и църквата – владиците помолиха правителството манастирите и храмовете да не плащат промишлен ток, който е на безбожни цени. Но получиха отказ.

От своя страна Петков се опита да нареди на патриарха и висшите духовници да излязат с общ призив към българските граждани да се ваксинират. Владиците обаче отказаха да се подчинят и заявиха, че те вече са отправили подобен призив преди година и вярват в свободната воля на всеки православен християнин.

Високото напрежение между църквата и правителството проблясна и в навечерието на Великден. Патриархът и митрополитите решиха тази година „поради неблагоприятни обстоятелства“ Благодатният огън, който снизхожда всяка година на Велика събота в храма „Възкресение Христово“ на Божи гроб в Йерусалим да не бъде пренесен до България. Преди това от Министерски съвет предложиха на Синода правителствения самолет за Йерусалим, ако патриархът отиде на „Дондуков“ 1 и помоли премиера за това.

Съвсем логично мъжете в расо нямаше как да приемат този рекет, пише столичен седмичник.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мистерията падна. Стефан Янев обяви как ще се казва партията и кога се свиква първото събрание
Next: Софиянци на нокти! Три камиона с извънгабаритен товар напълнили самолет АН-124

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.