Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша естрадна певица години наред взима унизителна пенсия, сумата ще ви шокира
  • Новини

Наша естрадна певица години наред взима унизителна пенсия, сумата ще ви шокира

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
nashasestrradada.jpg

Обичаната естрадна звезда Стефка Берова навършва достолепните 80 години на 3 май. За юбилея си певицата не е подготвила грандиозен концерт, защото отдавна се е отказала от подобен род мероприятия, тъй като изискват голямо финансиране, с което Берова е разполагала.

След идването на демокрацията голямата болка на Стефка е, че няма място за нея на сцената, както и за много други нейни колеги от естрадата. Малцина са онези, които още успяват да се препитават с пеене и са търсени за участия и концерти.

Стефка, която от няколко години живее между България и Рим, тъй като дъщеря й Косара работи в италианската столица и има малък син, за когото певицата помага в грижите, не се оплаква oт положението си. Но с омерзение споделя, че й се налага да живее с мизерни средства. Изпълнителката на „Безкрайност“ наскоро сподели, че е продала всичките си златни накити и бижута в заложни къщи, за да има средства да оцелява, пише „Ретро“.

Берова минала през наистина трудни периоди, в които нямала нито стотинка доход, и се наложило да се раздели с ценностите си, за да има какво да сложи на трапезата. Още по-тежки времена за нея настъпили, когато навършила пенсионна възраст и се оказало, че държавата я пенсионира с 46 лева, защото и нейните документи за стаж уж изгорели в пожара в „Концертна дирекция“.

Години наред бившата дуетна половинка на Йордан Марчинков взема унизителна сума пари, а впоследствие заради тежката форма на диабет, която разви, й бе присъдена инвалидна пенсия по ТЕЛК. И тя обаче бе скромните 215 лева, с които е невъзможно да се покриват всички разходи, дори човек да живее в лишения. Едва през миналата 2021 г. юбилярката Берова бе почетена от Министерството на културата за приноса си в развитието на родната естрада.

Тя попадна още в първия списък за премии за изявените ни певци, но й бяха отпуснати само 350 лв. лева месечно, които ще получава до 2024 г., за разлика от Васил Найденов, Панайот Панайотов, Марги Хранова и други, които взеха високата премия в размер на 500 лв.

Сумата не стигала на Берова дори да купува лекарствата си за месеца, които приема ежедневно заради хроничните си заболявания. За финансова помощ тя разчитала на дъщеря си Косара, която започнала да й помага още като ученичка, когато денем ходела на училище, а нощем пеела по баровете, за да докарва приходи в семейната хазна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители от цял свят на Скай нюз във възторг от Асен Василев
Next: Извънредно! Гори зверски пожар до гимназия във Варна, хвърчат пожарни към мястото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.