Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изстинахме: Руски политик се осмели и разкри черния план на Путин за България
  • Новини

Изстинахме: Руски политик се осмели и разкри черния план на Путин за България

Иван Димитров Пешев май 1, 2022
ruspsososllss.png

Путин е луд и ако сега не го спрете, до две години Европа ще пламне, смята руски политик.

„Решението за спиране на доставките на газ беше взето не от „Газпром“, а лично от Путин, защото иска да накаже България и да разруши правителството. Включително заради визитата на властта в Киев и помощта за Украйна. Путин превръща газът и нефтът в политическо оръжие, съвсем е полудял. Ако сега Путин бе бъде спрян, Европа ще получи нова разрушителна война до две години“. Това каза в предаването „Офанзива“ по Нова Нюз бившият депутат от Държавната Дума Генадий Гудков.

По думите му добивът на нефт в Русия вече е намален с 20% заради изолацията. „Експертите прогнозират спад с 50% на добива на нефт и експорта на газ, което е крах за руската икономика. 60% от бюджета се формира от тях. Въпреки това не можем да разчитаме на държавен преврат в Русия“, обясни той. И уточни, че Путин разглежда България като „троянски кон“ в Европа.

„Той би искал войските му да стигнат до Молдова, мечтае за сухопътен коридор, съединяващ Крим с Приднестровието. Украинската армия обаче няма да позволи да бъде завзета тази територия“, подчерта той.

Според него българската власт разбира, че Украйна защитава не само себе си, но и света от руското зло. „Путин се страхува от тези, които не се страхуват от него, като например Турция. Режимът на Путин е враг на България, а руският народ е приятелски. Докато той е на власт, няма да живеем спокойно, ще разруши българо-руските отношения. И допълни, че руският президент е видял заплаха за властта в евроинтеграцията на Украйна. „Осем години обмисляше планове за отмъщение на Украйна. Войната се основава на личната му омраза към украинците“, смята Гудков.

Бившият руски депутат си спомни за Путин от преди 20 години. „Той беше отворен за диалог, прогресивен. Сега е загубил адекватността си, живее в собствена илюзорна картина за света. Възприема само информацията, която съотвества на неговата представа за света. Путин няма добър изход от войната, затова му остава само да шантажира света с ядрено оръжие. Страхът от собствената му смърт ще го спре да го използва“, коментира бившият депутат. Той завърши с думите, че мечтае да се завърне в родината си и да участва в реформите за преобразуване на Русия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чашата преля! Радев обяви война на Киро и Асен, предприема неочаквани действия
Next: Валерия Велева: Този човек вече е опасен за държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.