Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надежда всяка оставете: Лавров най-накрая разбули мистерията около предстоящия 9 май
  • Новини

Надежда всяка оставете: Лавров най-накрая разбули мистерията около предстоящия 9 май

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
lavlavoavoaor.jpg

Русия няма изкуствено да коригира срока за приключване на военната специална операция в Украйна до Деня на победата на 9 май. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю за италианската телевизионна компания Mediaset.

„Нашите военни няма да коригират изкуствено действията си към нито една дата, включително Деня на победата, каза Лавров и добави, че темпът на операцията в Украйна зависи преди всичко от необходимостта да се сведат до минимум всякакви рискове за цивилното население и руските военнослужещи“.

Той призна, че „в Съветския съюз е имало традиция – да се прави нещо голямо, силно за някакъв празник“.

„Ние съсредоточаваме действията си в Украйна изключително върху задачите, които споменах. Те бяха обявени от руския президент Владимир Путин – защита и гарантиране на безопасността на цивилното население, липса на каквито и да било заплахи на територията на Украйна за тях и за руснаците. Федерация, свързана с офанзивни оръжия и нацификация, която Западът активно се опитва да омаловажи“, каза Лавров.

Той добави, че руската страна не настоява украинският президент Володимир Зеленски да се предаде, а настоява Зеленски да нареди на украинските „неонацистки батальони“ да спрат съпротивата и да освободят всички цивилни.

„Сега Зеленски също може да внесе мир, ако спре да издава престъпни заповеди на своите неонацистки батальони, принуди ги да освободят всички цивилни и да спрат да оказват съпротива“, каза той.

Отговаряйки на уточняващ въпрос на журналист дали това означава, че Русия иска президентът Зеленски да се предаде и дали това е условие за мир, Лавров каза: „Ние не изискваме той да се предаде. Ние изискваме той да даде заповед за освобождаване на всички цивилни и да спре съпротивата“.

Шефът на руското външно министерство също така увери, че Русия не се опитва да смени властта в Украйна.

„Нашата цел не включва смяна на режима в Украйна. Това е американски специалитет. Правят го по целия свят“, каза Лавров, обяснявайки, че Русия иска „да гарантира сигурността на хората в Източна Украйна, така че да не бъдат застрашени чрез милитаризация или нацификация.“ на тази страна и от територията на Украйна не е имало заплахи за сигурността на Руската федерация.“

Припомняме, че днес първите цивилни граждани явно вече са изведени от промишления комплекс „Азовстал“ в Мариупол. Новината се потвърждава както от Украйна, така и от Русия, макар и версиите да се разминават.

По-рано през деня украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че със съдействието на ООН и Международния комитет на Червения кръст около 100 цивилни са били евакуирани от завода „Азовстал“ в Мариупол – те се отправят към Запорожие.

Руското министерство на отбраната също направи изявление относно евакуацията на цивилни граждани от Мариупол – „благодарение на инициативата“ на президента Путин от „Азовстал“ са спасени 80 цивилни, включително жени и деца, които са били държани от бойците в завода. Първоначалната информация бе за евакуирани от сгради до завода, в последствие тя бе променена.

По-рано ООН и Международният комитет на Червения кръст потвърдиха, че са участвали в евакуацията на цивилни граждани от Мариупол.

Евакуацията на цивилни граждани от Мариупол, които не се намират в „Азовстал“, а в други части на града, беше отложена за утре, 2 май, стана по-късно ясно от съобщение на градския съвет. Отлагането е с оглед безопасност. Евакуацията започва в 8:00 ч. в близост до търговския център Port City.

Мариупол беше най-горещата точка на войната до този момент и заради жестокото нападение още от първите дни на настъплението на руските войски и заради изключително тежката хуманитарна криза, която бе създадена с блокадата на града. Той е без вода, електричество и съобщения от повече от един месец. От повече от един месец останалите местни власти в града говорят, че градът разрушен над 90%.

Много европейски лидери опитаха още в първия месец да убедят руския президент Владимир Путин за пропускане на хуманитарни коридори за евакуация на цивилни, но в повече случаи те биваха проваляни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът замлъкна: Руската телевизия излъчва ядрена атака! Симулират удари срещу Берлин, Париж и Лондон!
Next: Украйна е подготвила чудовищен удар на Русия! Топ-ясновидка прочете тежката присъда на Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.