Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драмата с газа е само началото, задава се много по-зловеща криза! Ето какво обявиха от КНСБ
  • Новини

Драмата с газа е само началото, задава се много по-зловеща криза! Ето какво обявиха от КНСБ

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
ksbnsbnsnbns.png

Можете да споделите с приятели от тук:

КНСБ предупреди, че около средата на май ще е първият техен протест и той ще е във ВиК сектора.

„Заради цената на тока, бавната компенсация и мизерните заплати, които са около минималната, има вече десетина ВиК дружества, без нито един ВиК инженер, защото никой не иска да работи за тези заплати”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Офанзива” по Нова телевизия.

„Има опасност да се изправим пред сериозна драма с водата. Първо дали ще я има и второ на каква цена ще я имаме”, коментира още той.

По думите му увеличение на водата ще има и то трябва да е с 20-25%, иначе дружествата ще фалират.

„Това е 50 стотинки на кубик, тоест 2,5 лева ще стане кубикът”, обясни синдикалистът.

Той коментира и идеята на БСП за замразяване на цените на газа и поемане на разликата от страна на бюджета.

„Предпочитам да говорим за компенсаторни механизми. С цената на ел.енергията имахме нещо подобно – замразихме цената и над него се плащаше 250 лева, а в момента цялата разлика на бизнеса се плаща. Нещо подобно трябва да бъде направено и за газа. Не ми харесва думата замразяване. Но, да, трябва да има механизъм, който да даде твърда, ясна, прогнозируема цена на газа за бизнеса и над нея да има механизъм за компенсация. Да, това би било възможно”, заяви Димитров.

Синдикатите ще подкрепят исканията на работодателите. „Логично е да ги подкрепим, това е неочакван шок за бизнеса. Това не са пазарни шокове, бюджетът трябва да подпомогне икономиката като цяло и заетостта”, заяви Пламен Димитров. „Компенсациите трябва да бъдат сметнати. 25 000 фирми работят на газ или го използват като суровина. Има няколко изключително зависими фирми, те вече са на колене”, каза Пламен Димитров.

Според него има пари за компенсациите. „Инфлацията наближава 15-16%, това вкарва повече пари в бюджета. Според мен до 3-4-5 милиарда лева повече ще влязат в бюджета само заради инфлацията”, каза Пламен Димитров.

„Всеки ходи в магазина и вижда, че личната инфлация е далеч по-висока. Ръстът в потребителската кошница е между 19 и 24%, като при някои стоки са повече – 27%. 42-42% поскъпване на бензин и дизели на годишна база и продължават да се увеличават. Инфлацията трябва да бъде компенсирана и за фирмите, и за хората. Това трябва да стане с увеличение на минималната работна заплата. Тя да е поне 760 лева. Фирмите трябва да вдигнат заплатите”, заяви Пламен Димитров.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това е бездна! Идната седмица Русия ще атакува още една държава! Какво се случва?
Next: Страшна ктастрофа с кортежа на Румен Радев край Пловдив, има ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.