Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Христов призна за кошмарен момент: Ожених се за Вихра, без да я обичам
  • Новини

Иван Христов призна за кошмарен момент: Ожених се за Вихра, без да я обичам

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
ivnavnanvihrraa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Иван Христов най-после спокойно проговори за най-големия си порок – алкохола. Продуцентът не крие, че е бил силно зависим от спиртните напитки повече от 2 години и се е измъкнал единствено благодарение на голямата си любов към Ирина Тенчева и мъжката си дума, която е държал да спази. Преместването на дуото Иван и Андрей от Би Ти Ви в Нова тв се оказва пагубно на Христов, който именно тогава залитва към чашката, пише hotarena.net.

„През по-голяма част от присъствието ни в Нова тв почти нямах ден, в който аз да съм бил напълно трезвен. В последните месеци започвах да пия от сутринта. Ставах в 7 сутринта и изпивах едно, после второ, преди да се изкъпя, и трето, докато се оправям за излизане. Бях на 3 уискита преди 9 часа сутринта. В офиса продължавах с бири и вино. Избутвах предаването и вечер преди финалните надписи и започнах да надигам големи чаши с уиски, за да си махна главата. Пристрастих се тотално и се отправих към бездната. Не обръщах внимание на семейството, което не усещах, че имам” – споделя днешният трезвеник, който едва се е измъкнал от лапите на зависимостта си и се надява с разказа си да помогне поне на един човек. Иван признава този кошмарен момент именно, защото иска да е от помощ на хората, които се намират в подобна на неговата ситуация.

С алкохола продуцентът на „Фермата” си създавал паралелна реалност и така бягал от действителността, работата и семейството си. Близки до 42-годишният тв водещ намекват, че и тогавашната му съпруга Вихра Христова има „заслуга” за алкохолизма му. Той изобщо не се чувствал щастлив с нея и търсел утеха в чашката, а тя никога не го спирала да пиянства от сутринта.

„Беше наистина мъчителен период. Моят семеен живот с Вихра вървеше по инерция. С нея бяхме цели 7 години, преди да се оженим. За съжаление след сватбата семейният ни живот беше „виртуален”, не беше изпълнен с истинско съдържание – и двамата сме имали вина, но да кажем, че моята вина е била по-голяма. Семейството ни никога не е било истинско” – признава Иван за началото на тласкането си към алкохола. В издадена неотдавна книга, посветена на тандема, водещият на „Фермата” стига още по-далеч с признанията си. Той декларира, че се е оженил за Вихра, без изобщо да я обича и сватбата им била просто „един цирк”.

Продуцентът публично пое по-голямата част от вината за раздялата си с Вихра Христова, но двамата на няколко пъти се нападаха из медиите.
Преди няколко години водещият на „Фермата” показа писмо, което е получил и в което се твърди, че вече покойният режисьор Милан Кузов е бил любовник на Вихра още преди тя да се загаджи с продуцента. Връзката им продължила и през първата година, когато Иван и Вихра са заживели заедно. В края на писмото се твърдеше, че след раздялата Христова е станала причина 63-годишният режисьор да напусне съпругата си. От своя страна Иван заяви директно в ефир, че няма намерение да купува нови дрехи на Кузов, визирайки, че бившата му съпруга иска по-висока издръжка, която да послужи за издръжка на нея и вече бившият й любим. Тогава Иван обвини екс половинката си, че правила отвратителни изказвания, които едно дете не трябва да чува – „Татко ни напусна”, „Татко ти има ново семейство, има нови хора за които да се грижи”. Оплака се в ефир, че цяла година бил подложен на тормоз. Вихра не разрешавала да вижда дъщеря си Ава за повече от 3-4 часа седмично. Днес всичко това е в историята и бившата половинка на продуцента не забранява срещите на порасналата госпожица с татко й, както и с новата му жена Ирина Тенчева, която стана известна като „най-добрата майка” и с фамилията на първия си мъж Сарачинова.

Екранната половинка на Андрей Арнаудов си харесал Ирина още при едно от гостуванията й в „Сблъсък”, но любовта им пламнала след като изкусната майка и домакиня спечелила конкурс на продуцентите за водеща на една от рубриките им в неделния блок на Нова тв „Станция Нова”. Тогава софиянецът се решава да напусне жена си Вихра, с която е нещастен, и да се отдаде на любовта си с Ирина.

„Ирина ми спаси живота и физически, и духовно”, така тв продуцентът започва разказа за един от най-трудните и периоди в живота си. От страниците на биографичната книга на Иван и Андрей „Братя по сърце”, става ясно, че именно Тенчева изиграва огромна роля в неговото отрезвяване. Няколко месеца след като двамата усещат първата искра, Иван си дава сметка, че не може да продължи с пиенето.

„Преди да мина към физическото пристрастяване, моята нужда от алкохол беше да се създаде паралелна действителност, която е по-лека за понасяне. Никога не ми се е налагало да пия, за да ми е бърз мозъкът и да пускам шеги по време на предаване. Аз пиех заради останалите 23 часа, в които не съм в ефир”, повдига завесата Иван, който от 10 години няма зависимост към алкохола. Последно тв водещият на „Фермата” си е позволил да изпие чаша вино след раждането на сина си Самуил, преди 7 години.
„Един ден дадох дума, че ще спра. На първия ден изпих две бири, на втория една, а на третия спрях. Цяла седмица си мислех, че всичко е наред, но после стана страшно, особено в нощите. Ирина беше свидетел на абстиненцията, сменяше чаршафи и пижами заедно с мен, грижеше се за мен като за болен. Тя не просто ми помогна, тя беше причината да се осъзная. Ако не беше Ирина, може би в момента нямаше да съм жив, защото преди нея нямаше сила която да ме спре” – това са най-разтърсващите думи на Иван от изповедта му за алкохола.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Президентът сваля доверието си от кабинета по Гергьовден?
Next: Съдбовна новина за участието на България във Войната! Пада ли правителството?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.