Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО: Кръв оплиска центъра на София, вече става страшно!
  • Новини

ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО: Кръв оплиска центъра на София, вече става страшно!

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
njaivaovoa.jpg

Пред сградата на Народното събрание се проведе протест под мотото „Да защитим мира и неутралитета на България“. От другата страна на парламента пък се бяха събрали протестиращи, които са „за“ изпращането на оръжия на Украйна.

Демонстрантите от първия протест са против изпращането на оръжие в Украйна, защото според тях това би означавало въвличане на държавата във войната.

Организатор на протеста е партия „Мир“, от която заявиха, че няма нито един убедителен аргумент, че ще се постигне мир с доставяне на оръжие.

Движението пред парламента беше блокирано, а полицейското присъствие – засилено. Хората скандираха „оставка“.

От партията настояват още за референдум, според който да се реши дали България ще изпраща военна помощ.

Другият протест – на желаещите да се прати военна помощ за Украйна, започна малко преди депутатите да гласуват дали ще се предоставят оръжия на Киев.

Той се проведе на метри от другия – на служебния вход на НС.

Протестиращите скандираха „тук не е Москва“.

Към 18:00 ч. протестиращите „за“ и „против“ военна помощ за Украйна се преместиха от парламента към паметника на Съветската армия. Двете групи са разделени от полицейски кордон, но успяха да стигнат до сблъсък в подлеза на Софийския университет. От видео във фейсбук се вижда мъж с окървавена глава, който явно е отнел от другата агитка украинско знаме. След сблъсък мъж с жълто-синя лента на ръкава го отнема от ръцете му. Чуват се и псувни.

Стопкадър: Фейсбук

„Не сме доволни от решението на Народното събрание, защото в крайна сметка решение за военна помощ не беше гласувано. В крайна сметка се гласува едно орязано решение, в което тези думи, този термин изобщо не съществува и това връзва ръцете на правителството оттук нататък да помага само с няколко конкретни неща, които са необходими в момента, но ние не знаем как ще ескалира войната“, каза пред журналисти Цецка Бачкова, която е част от организаторите на протеста с искане за военна помощ.

Събралите се скандират „Тук не е Москва“. Развяват български и украински знамена. Издигнали са плакати с надписи: „Ако сме за мир в Украйна – да я въоръжим. Украинците не могат да защитават живота си с маслинови клонки“, „Руски агенти вън от парламента“. Групата с искане за неутралитет развява български и руски знамена. Скандират „Оставка“, „Неутралитет“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха Борисов, но в случая настъпиха котето по опашката! Лоши новини за Кирил Петков и другите в кюпа
Next: Положението е драматично! Подпукаха отново Бойко Борисов. Всичко изтръпна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.