Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия навръх Гергьовден. Семейството на Карбовски е в траур. Поклон
  • Новини

Голяма трагедия навръх Гергьовден. Семейството на Карбовски е в траур. Поклон

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
karrroaboob.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

На 74-годишна възраст почина проф. Кирил Богданов – баща на известния журналист и телевизионен водещ Мартин Карбовски. Кирил Мартинов Богданов е роден на 10 август 1947 година в село Гинци.

Наследник е на рода Богданови, отличаващ се със своята природна интелигентност, както и подчертано трудолюбие и жажда за свобода, съобщи “Актуален глас“.

Кирил Богданов завършва основното си образование в училище „Васил Левски“ в махала „Родана“ в село Гинци през 1961 г., а гимназиалното си образование в СПТУ „Професор д-р Асен Златаров“ в Годеч през 1965 г. През 1970 г. завършва висше образование във Висшия лесотехнически институт (сега „Лесотехнически университет – ЛТУ), специалност „Горско стопанство“.

През 1975г. защитава докторска дисертация и с това поема пътя на учен и преподавател в ЛТУ, като последователно преминава научните звания асистент, доцент, а от 2000 година е редовен професор в Лесотехническия университет, факултет по ’’Горско стопанство“, катедра „Лесоустройство“. Професор Кирил Богданов е бил зам.-декан и ръководител катедра „Лесоустройство”.

Член е на съюза на учените в България. Разработил е нова теория за организация на комплексно (многофункционално ) стопанство в горите, свързана с принципи и подходи за балансиране на функциите на гората, като икономика, като екология и като социални интереси. За тази разработка му е присъдена научна степен „доктор на селскостопанските науки“.

Резултатите от научно-изследователската му работа са отразени в над 140 научни публикации, а броят на издадените му книги е около двадесет. Успоредно с пряката си дейност по специалността, професорът се интересува и от съвременните тревожни проблеми на природата и обществото. В тази посока е написал и много научно-популярни книги.

Проф. Богданов на събора на родното му село Гинци през 2017 г.

Издал е и стихосбирка „Добрината на гората”. А с двете му издания на книгата под заглавие „Светлини на юг от Петрохан” го определят като краевед – изследовател на историята на родния му край. Книгите му „Вик срещу забравата“ и „Светът в три измерения на времето“ отразяват чара на миналото, предизвикателствата на настоящето и вярата в бъдното. И не случайно през 2009 г. в столицата се учреди землячески клуб “ Петрохански светлини „, а проф. Кирил Богданов бе избран за председател на клуба.

През 2016 г. проф. Кирил Богданов беше удостоен с грамота от кмета на Община Годеч – г-н Радослав Асенов, за принос в развитието и обогатяването на науката и културата на града и региона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Световните агенции гръмнаха: Русия загуби войната в Украйна!
Next: Случи се навръх Гергьовден: Слави тегли брадвата на коалицията, червена слушалка за Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.