Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова разпердушини Кирил Петков: Не може да докара корабче със 17 моряци от Украйна, жито ще внася
  • Новини

Мика Зайкова разпердушини Кирил Петков: Не може да докара корабче със 17 моряци от Украйна, жито ще внася

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
kirzkoaao.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Ситуацията в страната е кошмарна. Това коментира Мика Зайкова, икономически анализатор и финансов експерт от ИТН, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

„Просто не знам откъде да започна – дали от галопиращата инфлация, от ръста скокообразен на цените не само на горивата, и на продуктите, и на всичко. Дали да започна с това, че предстои масово фалиране на фирми, оттам безработица и дали по отношение на продоволствената криза – то е направо кошмарно“, заяви тя.

Според нея самият факт, че вече се вижда Желязната завеса между Европа и Америка от една страна и Русия от друга страна предвещава и продоволствена криза.

„Хлябът и житницата на света се намира в Украйна и в Русия. Украинското земеделие е разбито тотално. Да, вярно е, г-н Зеленски каза, че има на склад голямо количество зърно, само че това зърно няма как да дойде дотук, въпреки желанието на нашия премиер да прави продоволствен център във Варна. Той не може да докара едно корабче със 17 души моряци от Одеса до Варна, камо ли да докара зърното или тези разбити военни машини, които тук ще ги поправяме. Ами те не могат да се поправят тук по простата причина, че липсват резервни части, но това е отделен въпрос. Работата е там, че не може да докара зърно, а нашето продължава да излиза навън, не е изкупено, твърди се, че се подготвят процедурите. А истината е, че просто няма пари и ще трябва да изчакаме актуализацията на бюджета, за да можем да купим това зърно“, уточни Мика Зайкова.

„Нашата икономика и бизнес не могат да издържат на такива цени. Ето затова трябва да се заемем с инфлацията, като първо махнем причините, които сами сме си създали, като тази с газа. Като искаш да прекъснеш енергийната зависимост с Русия имаш 4 месеца напред– ами вземи и си запази капацитети“, допълни икономическият анализатор.

За сметка на това една частна фирма си е запазила количества навреме. Е, аз да ви питам коя частна фирма ще запази капацитет на терминала на Гърция и съответните количества, ако тя няма сигурност в договора? Коя? Според мен означава, че това нещо е подготвено един или два месеца по-напред и сега изведнъж ни го сервират. И почват да ни обясняват как били обявили конкурс на 7 фирми, само че една ни доставя.

Извинявайте, но това ми мирише на далавера.

„Може да не съм права – да ме прости Господ, може да е просто от незнание, от липса на управленска култура, ама е грешно“, каза още финансовият експерт.

Мика Зайкова беше категорична, че ако не успеем да решим въпроса с горивата и инфлацията, която е следствие не само от външни фактори, но и на грешни решения България ще потъне в мизерия и никой не няма да може да спре народа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Дават бонуси от 200 евро за пенсионери и работници, вижте къде
Next: Няма прошка никому! България е изправена пред национална катастрофа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.