Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма прошка никому! България е изправена пред национална катастрофа
  • Новини

Няма прошка никому! България е изправена пред национална катастрофа

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
nikomymyny.jpeg

„Ние сме пред поредна национална катастрофа“. Стефан Янев учреди нова партия и се готви за избори наесен

Бившият служебен премиер и министър на отбраната в кабинета на Кирил Петков Стефан Янев учреди партия „Български възход“. Това се случи на официално събитие в четвъртък в София.

Янев обяви, че ще поставя ново начало в българската политика с партия, която „ще бъде реално близо до хората“ и ще е в постоянна комуникация с гражданското общество. По думите му в момента има „пропаст“ между политиците и обществото. Бившият военен министър очаква предсрочни избори през есента и предвиди формацията му да бъде част от следващия парламент.

„Не може повече да толерираме тази политическа безотговорност, тази некомпетентност, този безумен авантюризъм, който ни води към дъното. Ние сме пред поредната национална катастрофа, а дори не сме във война“, каза Янев.

Той обяви, че партията му ще бъде част от „национално-консервативния сектор“ и се обяви за преследване на „националния интерес“ през независима съдебна система, частна собственост, придобита по честен път, и „балансирана“ външна политика.

Той отхвърли връзка между неговата партия и президента Румен Радев и подчерта, че според него държавният глава „не иска да влияе на политическия процес, без да носи отговорност“.

Според Янев призивите за изпращане на военно-техническа помощ са разединили българското общество, а причина за проблемите с газовите доставки са „хаотичните действия на правителството“.

В инициативния комитет по учредяването на партията са бившата служебна министърка на регионалното развитие Виолета Комитова, служебната министърка на младежта и спорта в правителството на Огнян Герджиков Даниела Дашева, бившият депутат от НДСВ и ректор на Университета по хранителни технологии (УХТ) проф. Пламен Моллов, изпълнителният директор на Борда по туризъм Поли Карастоянова, бившият зам.-министър на енергетиката в служебния кабинет Георги Самандов, както и бившият зам.-министърът на отбраната и приближена до Янев Ралица Симеонова.

Сред известните личности, които се явиха на учредяването на партията бяха бившият играч и треньор на футболния ЦСКА-София Стойчо Младенов, Йоло Денев, финансистът и бивш депутат от БСП Кольо Парамов и други.

Стефан Янев участваше в трите служебни правителства, назначени от Румен Радев. В първото с премиер Огнян Герджиков той беше министър на отбраната, а в двете през 2021 г. беше министър-председател.

Янев беше поканен от Кирил Петков като министър на отбраната в кабинета на четворната коалиция. В края не февруари след серия от неприемливи коментари, свързани с войната в Украйна, Петков поиска оставката на Янев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова разпердушини Кирил Петков: Не може да докара корабче със 17 моряци от Украйна, жито ще внася
Next: Колко президенти в света могат да направят това което Румен Радев показа?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.