Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 69-годишен търновец доказа на съда, че НОИ греши
  • Новини

69-годишен търновец доказа на съда, че НОИ греши

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
usddnodidi.jpg

Той бил набеден от осигурителния институт, че в продължение на цяла петилетка е взимал пенсия срещу фалшиви документи.

Магистратите разгледали казуса след като 69-годишния Тодор Петков обжалвал разпореждане на НОИ, с което е бил заставен да връща на държавата над 30 000 лева. Сумата е от изплатената му от 24 юни 2016 г. до 31 май 2021 г. пенсия в размер на общо 24 039 лева главница и 6236 лева лихва, пише вестник “Борба”.

Преди броени дни съдът се е произнесъл в полза на бившия оркестрант като е отменил разпореждането на НОИ като неоснователно и недоказано. Териториалното поделение на НОИ е осъдено да плати на възрастния мъж 100 лева разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС.

“Актът за възстановяване на доброволно получената пенсия за посочения период е незаконосъобразен. Постановен е в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения и това се доказа в съда. Битката водихме с моята адвокатка Мария Маринова“, коментира Тодор Петков.

Потърпевшият изтъква, че първоначално от НОИ въз основа на официалните документи, които е подал е преценено, че на основание чл. 68, ал.1 КСО, има право да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

„В последствие след сигнал за съставен неистински документ и извършена проверка ми заявиха, че нямам право на тази пенсия, която 5 години получавах съвсем добросъвестно. Служители на НОИ са направили проверка в Регионален архивен център град Тетевен само на ведомостите от Агенция „Музика“ – Велико Търново, но видно от представената официално попълнена трудова книжка, по това време съм работил в ДСП Бюро „Естрада“- Велико Търново. Представил съм и УП – 3 с № 770 от 13 октомври 1982 г., издадено от ТК „Балкантурист“- Велико Търново, от което е видно, че съм работил при тях като оркестрант в периода от март до юни 1975 г., за който според НОИ няма информация в разплащателните ведомости“, обяснява Петков.

Тодор Петков допълва, че по тази причина е депозирал в НОИ Заявление от 26 август 2021 г., за да му бъде издадено удостоверение за осигурителен и трудов стаж и осигурителен доход за спорния период през 1975 г.

„Обясниха ми, че ще бъде изготвено след един месец. По никакъв начин, нито в първото разпореждане, нито в настоящото не се установява да има някаква нередност по отношение на осигурителя. Налице бе и изтекла давност“, уточнява Петков.

Той е категоричен, че с тези действия на административния орган, са му нарушени конституционните права на живот, лишавайки го от единствения му източник на средства – личната му пенсия.

„Аз съм почти на 70 години и съм болен човек. Нямам възможност да се трудя, за да имам други законни доходи. В крайна сметка истината възтържествува“, коментира Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Земетресение разлюля България
Next: Извънредно! Кирил Петков заминава за САЩ

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.